вторник, 29 октомври 2013 г.

60 дни до Коледа

Реших и аз да се захвана с един проект.По късичък ,разбира се ,за да не подлагам на изпитание постоянството си .И тъй като вчера беше Димитровден ,който символично поставя началото на зимата ,реших да преброя дните до Коледа.Надявам се да ви хареса:





Представям ви се - самата аз .На рамото ми раничка с фотопринадлежности ,дамска чанта и торбичка с....детски приказки от Хеликон.В чантичката се мъдри и едно мини издание на Малкия принц за малкият ми принц.Та това е - първи ден - Автопортрет!Здравей начинание!



Нееее,това не е круша ,а тиква .И не ,няма нищо общо с Хелоуин.Просто една съседка на баба ми ми я подари и аз реших да уважа жената като увековеча тиквата.Но все пак снабдете се за идващият сняг с прясно набран глог и шипки за ароматен чай под топлото одеало и декоративни тикви,за да бъде още по красива масата ви.Мммм,как ми замириса на чай от шипки и да ви кажа честно ,ставам да си направя един.Ако имам късмет и Явката спи още малко ,може и да го изпия
Ето това остана от гроздето тази година.Баща ми успя да направи страхотно домашно вино .Какво е Коледа без хубаво червено вино.И печено сиренце с мед и орехи.Мммммм.Заповядайте!Татко се похвали ,че и количеството му било задоволително.Пък ние сме добри домакини.Който ни е идвал на гости ще потвърди :):)
В малкият град всичко е малко ,близко и всички те познават.Знаят как и къде си пиеш кафето ,знаят на колко години ти е детето.Знаят неща ,които трябва и не трябва да знаят.Но синът ми тича безгрижно по улицата докато пия кафе ,правим си пешеходни разходки до центъра ,а парка е ейййй там.Разбира се,понякога искам да запаля колата и да отида до съседният квартал ,но ......такъв няма.Ееееех,а едно време живеех в Дружба и пътувах цели 10 километра до работа.Млади бяхме и не ни се опираха разстоянията.Сега си седим на едно място и си пием кафето ритуално всяка сутрин ,нормално, без захар.Просто ,защото все още е топло за капучино,нали?:)


Знаете ли ,че хризантемите цъфтят в края на есента?Какъв красив завършек,нали?Обичам си есента без значение дали е топла или студена.На мен все ми е топло ....на душата.Обичам я ,но я изпращам с удоволствие,защото идва черно сивото междусезоние.А след него - бялата и пухкава Коледа
Честит ноември!


Ах,тази есен.Стиснала се е до последно.Държи листата в клоните на дърветата и ги пуска едно по едно като бисерчета.И слънцето припича.Да пусна или да не пусна климатика?Гардероба ми е хаос - някаква мешавица от цветове и материи - летни и есенни се гонят из него.Искам пък да прибера летните и само къдрави пуловерчета да се кипрят на рафтовете.Искам си пък всички закони на природата.Току виж дошла Коледа и си имаме все още листенца по дърветата....... 
Днес с Явката бяхме на гости на баба му и дядо му.Отдавна не бях имала време като днес да се заровя в миналото.Да изровя старите апарати на баща ми изпод леглото,да разбутам перфектно наредения сервиз на майка ми в стъклената витрина,да вляза в старата си детска стая.Днес просто си бях при мама и при татко.И докато редях натюрморти ,Явката извади всички чинии от шкафа и ги нареди на земята ,точно както правят всички внучета в тази къща.
На мама всичкото!
Точно преди година ,днес нетърпеливият Явор се появи на бял свят цеееели 45 дни по рано.Обичам те мое слънчево ,детенце!
Под гъбката

Веднъж силен дъжд застигнал мравката. Къде ли да се скрие?
мравката видяла на поляната малка гъбка, изтичала и се скрила под нейната шапка. Седнала под гъбата и зачакала да спре дъждът.
А дъждът валял все по-силно и по-силно...
Допълзя до гъбата мокра пеперуда:
-Мравчице, пусни ме под гъбата! Цялата се измокрих, не мога да летя!
-Как да те пусна?- казала мравката.- То и за мен самата няма място.
-Нищо. Все някак ще се сместим.
И мравката пуснала пеперудата под гъбата. А дъждът валял все по-силно...
Дотичала мишката:
-Пуснете ме под гъбата! Цялата съм вир-вода!
-Къде да те пуснем? Тук и за нас няма място.
-Сместете се малко!
Посместили се и пуснали мишката под гъбата.
А дъждът все валял и не спирал...
Край гъбата подскочил с плач врабчо:
-намокриха ми се крилцата. Пуснете ме под гъбата да се поизсуша, да си почина, да изчакам дъжда.
-Тук и за нас няма място.
-Посместете се малко, моля ви!
Посместили се - намерило се място и за врабчо.
Изскочил на полянката заек и видял гъбата:
-Скрийте ме!- викнал той.- Спасете ме! Кума лиса ме гони!
-Горкият заек - казала мравката.- Хайде още да се посместим. Едва скрили заека, дотътрила се Кума лиса:
-Да сте видели заека?- попитала тя.
-Не сме го виждали.
Дошла Лисана по-близо и започнала да души:
-Да не би да се крие тук?
-Къде може да се скрие?
Врътнала лиса опашка и избягала.
А в това време дъждът спрял и грейнало слънцето.
Всички радостно изскочили изпод гъбатa.
Мравката се замислила и казала:
-Как стана така? Отначало за мен едва се намери място под гъбата, а после се наместиха петима.
-Ква-ха-ха! Ква-ха-ха!- изсмял се някой.
Всички погледнали нагоре - върху гъбата седяла жаба и се смеела:
-Ама, че сте! Гъбата...
И без да довърши избягала.
Всички погледнали гъбата и се семили защо отначало било тясно за един, а после се намерило място за петима.
А вие сетихте ли се?

Виталий Сутеев
Никога не забравям коя съм ,откъде съм и кои са корените ми.Приятно ми е и зареждащо да се връщам и връщам там ,където съм отрасла.Да седнем с баба на чаша кафе и да си побъбрим.Та мисълта ми е да не забравяте бабите и дядовците по Коледа.На тях им е нужна понякога една топла жилетка или просто албумче със снимки на внуците.
                                 
Замириса ли ви ?И у дома мирише.Тази миризма на ванилия се е вмъкнала чак в гардероба ми и сега се е настанила трайно там.Така вкусно мирише мммммм.Незнам колко точно бройки ще останат докато се прибере съпружеското тяло ,но и той да вземе да си дойде по рано.Явката така нетърпеливо тича към вратата като звънне 





Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
"Обичам те" ... не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям...

http://caribiana.blogspot.com/


Неделите.Ах,неделите колко са сладки и разбира се ужасно кратки.При това само един ,единствен ден в седмицата.Но,ако имаше например три недели какво пък щях да правя?Безкрайно блаженство?Абсурд.Май и една ми е достатъчна ,с книга и капучино докато Явката спи и игри и разходки за трима ,когато е в стихията си.Хубава неделя ви пожелавам .Има още много от нея .




Ей затова си избрах да си броя аз тези 60 дни до Коледа.На нашето семейство все празници му се събират през това време.И ни едно такова празнично подаръчно.А Коледа си идва точно като черешката на тортата.Та днес нашето семейство има празник.Днес то става на цели седем години.И се радвам ,че ги имам тези мои мъже.И си ги обичам и ми се иска времето с тях никога да не свършва. 



Яли ли сте тиква с карамелов сироп?Не?!Голям пропуск.Мога да ви дам рецептата ,но това е друга тема.Усещането на разтапящата се като карамел тиква в устата е божествено.Не го пропускайте.Можете да потренирате с тиквата още сега ,защото на трапезата за Бъдни вечер е недопустимо да отсъства.Ако нямате тиква ,излизайте бързао на пазар и зарадвайте някоя старица на пазара ,която едва ги е домъкнала от близките села.Побързайте - радост за сетивата и за душата 



Снимка за черно бялото и геометриите в ежедневието.Напомням само ,че ги има .Защото много скоро ще дойде червената ,светеща и безкрайно уютна Коледа.Снимка за скритите тайни на тавана ,спомените и изтупаните от прах кутии ,възкресяващи детската ми усмивка .Хубав ден ,приятели,дори и черно- бяло- сиво мрачен.





Ако си имате сухи ,есенни листа в парка ето ви идея за чудесно есенно забавление.Вземайте каквото дете имате под ръка - свое,племенници или просто дете на приятелка и се забавлявайте в листата.Всеки има право на такова блаженство - на детски смях ,на сипещи се листа ,на приятен есенен мирис.Бягайте навън,че скоро ще дойде снежко.И тези същите паркове ще ги превземаме с шейни.Навън ,навън ,навън ,дори и майка ми го направи днес с внука си .Просто ,за да презареди батериите .




Ето ме.С нова прическа.Това искам да ви кажа за днес.Направете нещо ново ,различно ,нещо ,което дълго отлагате.Приближаването на Коледа е чудесен повод.Купете си дълго отлагана чанта или рокля .Или пък просто сменете одеалцето,с което се завивате в студените зимни следобеди.Направете дълго отлагани неща или просто напишете желанията си до дядо Коледа.Може пък той да ги изпълни.??:).Помислете си ,че не остана никакво време.Само някакви си 40 дни.



Ех,ако знаете колко е хубаво да живеш в такъв богат исторически край.Навсякъде е пълно с гордост българска.А пък човек си има нужда от нея.Дето се вика до детският магазин да отида и минавам край Царевец и ми става едно такова хубаво.После се прибирам вкъщи,оправям българското знаме на терасата ни ,омотано от вятъра и доволна си сядам пред компютъра да споделя с вас.И съм сигурна,че и край вас има нещо наистина българско,Огледайте се ,покажете го на децата си ,ако трябва за n-ти път ,заведете съпрузите си под някъде развяващо се българско знаме,бъдете българи!И бъдете не само днес!


Красивите неща не е задължително да са големи ,да са далече и да са скъпи.Понякога са току пред очите ни ,понякога даже се блъскаме в тях и в досадното ни ежедневие чак им се сърдим.Понякога ни трябват само пет минути да се огледаме ,да ги открием и да им се насладим.Понякога е нужна секунда самота .Понякога ,не винаги обаче 


Е друго си е като сте двама.И вятъра не духа така силно зад нечий чужд гръб,и слънцето не препича така силно зад сянката на другия,и студа не е студ в прегръдките му ,а дъжда е песен от приятен ромон и балсам за ушите.


Витамини,витамини...
Цялото семейство се тръшнахме болни.Някакъв ужасен и никому не прощаващ вирус,който просто чакаш да отмине.Така е ,когато измамно топлият ноември е в стихията си .Витамините са спасението,но преди да ви посети вируса .След това вече е късно


Готови ли сте за зимата?Защото ние сме готови и всяка все по студено ставаща сутрин, доволно потриваме с Явката ръчички в ръкавички ,но снега го няма и няма.А и синоптиците не ни обещават такъв май скоро.Но нищо лошо няма човек да е готов,току виж синоптиците не познали и всички за поредна година се събудим изненадано затрупани от бял, пухкав сняг.


Днес е празник.Хубав празник.Ден на християнското семейство.Ако имате възможност си тръгнете една идея по рано от работа или съкратете пътечката до вкъщи.Купете по път бутилка червено вино и печено пиленце /ха ха ,почти като Червената шапчица/ и бъдете заедно .Ако пък разполагате с времето си ,просто идете в парка.На разходка.Заедно.Ние така ще направим !


Пътува ми се.Ах,как ми се пътува.Така обичам приключенията.С това малкото човече всичко е съвсем различно обаче.Тази пролет като ходихме в Барселона ужасно понесох раздялата ни и си казах вече няма.Навсякъде с нас ще идва.Така е ,човек като става родител на стари години.Едни особени сантименти развива:).
Вие накъде през Декември ?Или е тайна?Внезапно чекване на някое летище във ФБ?Няма значение.
Важното е ,че както е казала Пеньо Пенев - "Човекът е човек тогава, когато е на път!"


Не,няма да готвя някакво екзотично ястие.Засега вкъщи наблягаме на класическата родна кухня ,много рядко с тънък привкус на нещо френско или италианско.Просто това е една сетивна игра ,която подготвих за Явката.При тази мъгла навън човек трябва да бъде изобретателен ,защото малката хала си иска занимавки.Общо взето различни консистенции,различни цветове ,различни вкусове,за да му подобрим светоусещането на детето.


Неделя е.Колата безшумно се спуска по завоите из Балкана.Красиви гледки се редят край нас.Не смеем да спрем.Наследника спи здраво само,когато колата е в движение.Няма слънце ,но е уютно.По радиото звучи http://www.youtube.com/watch?v=UId2MWzTqOE.
Не вярвате ли ?Елате да се повозите с нас ?:)

Добро утрооо!Кафе ,пихте ли ?Честит понеделник на всички.Тази седмица се надявам да ни донесе малко студ,малко сняг,нови приключения,коледна елхичка ,много спокойни и ведри утрини и уютни вечери.Някъде вече съм казвала,че пия кафето черно ,без захар .Това е моят старт на деня 



Заваляяяяя!И ние веднага навън.Ами така де,детето трябва да обича всички сезони.Ама такава еуфория настана - радост ,изненада,удивление,предпазливост.А за мама още по-голямо удоволствие.Нали знаете,е зимата ми е любим сезон.
http://www.youtube.com/watch?v=zUcpVZ0Mg1g


Помня зимните следобеди от детството… преди 30 зими… бузите червени, носовете течащи, чорапите вир вода, пръстите на ръцете пулсират от студ… ама, пусто, как да зарежеш цялата тайфа насред играта? И тичаш, и викаш, и се смеете с останалите чак до мръкнало, додето баба се развика от нашия край на улицата и аз затътря непокорни ботуши към къщи. После – едно и също – бабата нарежда, аз се преобличам бързо, получавам леген с гореща вода и паница със супа къде - пред печката.
И отведнъж ставам тиха. Чува се само уютното пукане на дървата в огъня, вълничките от легена и лакомото посръбване на божествената супа на баба…
Синоптиците вещаят сняг и студ. Готова съм, да заповядат!
 — с Plamena Nikolova.



Да сте чували за Коледа без шоколади?Аз неееее.Още като бях малка обожавах фин млечен или Кума Лиса .Е,някои имаха честта да ядат тоблерон ,но и аз намазавах от съседските деца по една буквичка.И сега към всеки подарък на моите племенници добавям шоколад.Даже понякога подаръка е само шоколад като миналата година стигнахме до 400 грамови тоблерони.Винаги грабват шоколада и тичат да го изядат скришом ,а другите пдоаръци оставят за по-късно.Разбира се ,шоколади си хапваме вкъщи с повод и без повод.Всякакви видове.Ей ,така за настроение 


Ало.Дядо Коледа ли е?Моля те ,ако мама забрави да ми купи играчки за Коледа или се отплесне с някакви дрехи ,ама много те моля ти да си ми донесеш играчки.Ако може някоя кола или топка ,нещо което да дразни мама.Хайде чао ,дядо Коледа ,че мама идва




Ех,ако можеха снимките да миришат.Тогава всяка снимка щеше да е атака за сетивата.Хоп,капчица ванилия и ти става едно уютно.Хоп,капчица червен пипер и се връщаш в гозбите на баба.Казват ,че който умее да борави с подправките готви наистина вкусно.Аз такива претенеции нямам засега,но обожавам подправки.За разлика от брат ми .На времето го приеха в НАТФИЗ,защото изпитващият като го попитал :"Какво мразиш?" и той казал :"Най-много мразя дафинов лист". .Ами казал си каквото го мъчи човека.
На брат ми Милен Димитров


Добре дошъл ,така любим ,Декември!

Ние тази сутрин достойно го посрещнахме в 6 сутринта.Просто будилника ни е малко своенравен.Ама какво пък,така имахме време да си украсим елхата ,да си направим прекрасна неделна закуска и да си щракна снимчицата за проекта.Хубава и топла неделя от нас


Добрата подготовка е част от добрият краен резултат.Купихте ли си формички за коледните сладки?А украса?И въобще мисля си ,май е най-добре човек да се снабди с всички необходими продукти за коледните сладки ,защото не се знае кога ще го сполети музата.Нали така?Музата е също важна стъпчица към добрият резултат.Аз съм в бойна готовност откъм суровини.Седя и си чакам музата.И ако може да дойде Явор докато спи


Good morning,Love!

Как така зима ,Декември,Коледа без любов.Тя ,любовта си я разхождаме с нас през цялата година ,то е ясно,но сега.Сега че просто вълшебно.В търсене на подаръци ,на изненади ,на семеен уют всъщност бликаме любов.Пращаме ви и на вас с трите сърчица на Явор ,мама и тате.Тоооолкова е хубаво !


Подхвърлиха ми ,че тази година дядо Коледа щял да има по три чувала с подаръци.Не можах да разбера само по три на човек ли ще са ,по три на къща ли ще са ,ама съвсем не ми стана ясно.Аз ще се постарая да послушам поне последните дни преди Коледа ,че дори и един да е подаръка ,поне да е по -големичък .Пък и рожден ден идва скоро.
И друго си мисля.Всяка година се опитвам да подарявам максимално много подаръци.Понякога символични и мънички ,но се старая да зарадвам колкото се може повече хора за празниците.И от всичко най - много ме вълнува изненадващото получаване на подаръка.Търсиш тайно адреси ,проследяваш пратката си и накрая получаваш хиляди усмивки и радост.И сякаш си там,когато развълнувано отварят подаръка ти.И сякаш усещаш радостта на получателя.И сякаш виждаш усмивката му и тогава ........и ти се усмихваш!


Зимна утрин.Розов изгрев.Всъщност някъде на запад вече лилавее.Термометъра в колата показва минус 10.Слушам музика ,а съпружеското тяло вдъхновено споделя плановете за деня.Гледам през прозореца.Мечтая.Искам да сляза и да снимам изгрева,но предпочитам да не прекъсвам удоволствието и да му се насладя просто.Искам да сляза и да си откъсна една зимна брошка.Прекрасно инкрустирана.Изпипана до най-малкият детайл,но не откъсвам.Ще я стопя в ръцете си и ще разваля перфектните кристали.Ще я снимам и ще ви я покажа.Нагледах й се


2 коментара:

  1. С наближаването на празниците и промоциите завладяват интернет пространството. Улисана в празничната еуфория изобщо не се усещам как пропилявам голяма част от спестяванията си за закупуване на подаръци онлайн особено за децата. Такмо си мислех че съм приключила с пазаруването и попаднах на коледна разпродажба от онлайн магазин за детски и бебешки дрешки http://www.idividishop.com/bg/product/2364-boti-uk/ и разбира се ме изкушиха :)

    ОтговорИзтриване