60 дни до Коледа

Реших и аз да се захвана с един проект.По късичък ,разбира се ,за да не подлагам на изпитание постоянството си .И тъй като вчера беше Димитровден ,който символично поставя началото на зимата ,реших да преброя дните до Коледа.Надявам се да ви хареса:

Представям ви се - самата аз .На рамото ми раничка с фотопринадлежности ,дамска чанта и торбичка с....детски приказки от Хеликон.В чантичката се мъдри и едно мини издание на Малкия принц за малкият ми принц.Та това е - първи ден - Автопортрет!Здравей начинание!

Нееее,това не е круша ,а тиква .И не ,няма нищо общо с Хелоуин.Просто една съседка на баба ми ми я подари и аз реших да уважа жената като увековеча тиквата.Но все пак снабдете се за идващият сняг с прясно набран глог и шипки за ароматен чай под топлото одеало и декоративни тикви,за да бъде още по красива масата ви.Мммм,как ми замириса на чай от шипки и да ви кажа честно ,ставам да си направя един.Ако имам късмет и Явката спи още малко ,може и да го изпия

Ето това остана от гроздето тази година.Баща ми успя да направи страхотно домашно вино .Какво е Коледа без хубаво червено вино.И печено сиренце с мед и орехи.Мммммм.Заповядайте!Татко се похвали ,че и количеството му било задоволително.Пък ние сме добри домакини.Който ни е идвал на гости ще потвърди :):)

В малкият град всичко е малко ,близко и всички те познават.Знаят как и къде си пиеш кафето ,знаят на колко години ти е детето.Знаят неща ,които трябва и не трябва да знаят.Но синът ми тича безгрижно по улицата докато пия кафе ,правим си пешеходни разходки до центъра ,а парка е ейййй там.Разбира се,понякога искам да запаля колата и да отида до съседният квартал ,но ......такъв няма.Ееееех,а едно време живеех в Дружба и пътувах цели 10 километра до работа.Млади бяхме и не ни се опираха разстоянията.Сега си седим на едно място и си пием кафето ритуално всяка сутрин ,нормално, без захар.Просто ,защото все още е топло за капучино,нали?:)

Знаете ли ,че хризантемите цъфтят в края на есента?Какъв красив завършек,нали?Обичам си есента без значение дали е топла или студена.На мен все ми е топло ....на душата.Обичам я ,но я изпращам с удоволствие,защото идва черно сивото междусезоние.А след него - бялата и пухкава Коледа

Честит ноември!

Ах,тази есен.Стиснала се е до последно.Държи листата в клоните на дърветата и ги пуска едно по едно като бисерчета.И слънцето припича.Да пусна или да не пусна климатика?Гардероба ми е хаос - някаква мешавица от цветове и материи - летни и есенни се гонят из него.Искам пък да прибера летните и само къдрави пуловерчета да се кипрят на рафтовете.Искам си пък всички закони на природата.Току виж дошла Коледа и си имаме все още листенца по дърветата....... 

Днес с Явката бяхме на гости на баба му и дядо му.Отдавна не бях имала време като днес да се заровя в миналото.Да изровя старите апарати на баща ми изпод леглото,да разбутам перфектно наредения сервиз на майка ми в стъклената витрина,да вляза в старата си детска стая.Днес просто си бях при мама и при татко.И докато редях натюрморти ,Явката извади всички чинии от шкафа и ги нареди на земята ,точно както правят всички внучета в тази къща.

На мама всичкото!
Точно преди година ,днес нетърпеливият Явор се появи на бял свят цеееели 45 дни по рано.Обичам те мое слънчево ,детенце!

Под гъбката

Веднъж силен дъжд застигнал мравката. Къде ли да се скрие?
мравката видяла на поляната малка гъбка, изтичала и се скрила под нейната шапка. Седнала под гъбата и зачакала да спре дъждът.
А дъждът валял все по-силно и по-силно...
Допълзя до гъбата мокра пеперуда:
-Мравчице, пусни ме под гъбата! Цялата се измокрих, не мога да летя!
-Как да те пусна?- казала мравката.- То и за мен самата няма място.
-Нищо. Все някак ще се сместим.
И мравката пуснала пеперудата под гъбата. А дъждът валял все по-силно...
Дотичала мишката:
-Пуснете ме под гъбата! Цялата съм вир-вода!
-Къде да те пуснем? Тук и за нас няма място.
-Сместете се малко!
Посместили се и пуснали мишката под гъбата.
А дъждът все валял и не спирал...
Край гъбата подскочил с плач врабчо:
-намокриха ми се крилцата. Пуснете ме под гъбата да се поизсуша, да си почина, да изчакам дъжда.
-Тук и за нас няма място.
-Посместете се малко, моля ви!
Посместили се - намерило се място и за врабчо.
Изскочил на полянката заек и видял гъбата:
-Скрийте ме!- викнал той.- Спасете ме! Кума лиса ме гони!
-Горкият заек - казала мравката.- Хайде още да се посместим. Едва скрили заека, дотътрила се Кума лиса:
-Да сте видели заека?- попитала тя.
-Не сме го виждали.
Дошла Лисана по-близо и започнала да души:
-Да не би да се крие тук?
-Къде може да се скрие?
Врътнала лиса опашка и избягала.
А в това време дъждът спрял и грейнало слънцето.
Всички радостно изскочили изпод гъбатa.
Мравката се замислила и казала:
-Как стана така? Отначало за мен едва се намери място под гъбата, а после се наместиха петима.
-Ква-ха-ха! Ква-ха-ха!- изсмял се някой.
Всички погледнали нагоре - върху гъбата седяла жаба и се смеела:
-Ама, че сте! Гъбата...
И без да довърши избягала.
Всички погледнали гъбата и се семили защо отначало било тясно за един, а после се намерило място за петима.
А вие сетихте ли се?

Виталий Сутеев

Никога не забравям коя съм ,откъде съм и кои са корените ми.Приятно ми е и зареждащо да се връщам и връщам там ,където съм отрасла.Да седнем с баба на чаша кафе и да си побъбрим.Та мисълта ми е да не забравяте бабите и дядовците по Коледа.На тях им е нужна понякога една топла жилетка или просто албумче със снимки на внуците.

                                 

Замириса ли ви ?И у дома мирише.Тази миризма на ванилия се е вмъкнала чак в гардероба ми и сега се е настанила трайно там.Така вкусно мирише мммммм.Незнам колко точно бройки ще останат докато се прибере съпружеското тяло ,но и той да вземе да си дойде по рано.Явката така нетърпеливо тича към вратата като звънне 

Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
"Обичам те" ... не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям...

http://caribiana.blogspot.com/

Неделите.Ах,неделите колко са сладки и разбира се ужасно кратки.При това само един ,единствен ден в седмицата.Но,ако имаше например три недели какво пък щях да правя?Безкрайно блаженство?Абсурд.Май и една ми е достатъчна ,с книга и капучино докато Явката спи и игри и разходки за трима ,когато е в стихията си.Хубава неделя ви пожелавам .Има още много от нея .

Ей затова си избрах да си броя аз тези 60 дни до Коледа.На нашето семейство все празници му се събират през това време.И ни едно такова празнично подаръчно.А Коледа си идва точно като черешката на тортата.Та днес нашето семейство има празник.Днес то става на цели седем години.И се радвам ,че ги имам тези мои мъже.И си ги обичам и ми се иска времето с тях никога да не свършва. 

Яли ли сте тиква с карамелов сироп?Не?!Голям пропуск.Мога да ви дам рецептата ,но това е друга тема.Усещането на разтапящата се като карамел тиква в устата е божествено.Не го пропускайте.Можете да потренирате с тиквата още сега ,защото на трапезата за Бъдни вечер е недопустимо да отсъства.Ако нямате тиква ,излизайте бързао на пазар и зарадвайте някоя старица на пазара ,която едва ги е домъкнала от близките села.Побързайте - радост за сетивата и за душата 

Снимка за черно бялото и геометриите в ежедневието.Напомням само ,че ги има .Защото много скоро ще дойде червената ,светеща и безкрайно уютна Коледа.Снимка за скритите тайни на тавана ,спомените и изтупаните от прах кутии ,възкресяващи детската ми усмивка .Хубав ден ,приятели,дори и черно- бяло- сиво мрачен.

Ако си имате сухи ,есенни листа в парка ето ви идея за чудесно есенно забавление.Вземайте каквото дете имате под ръка - свое,племенници или просто дете на приятелка и се забавлявайте в листата.Всеки има право на такова блаженство - на детски смях ,на сипещи се листа ,на приятен есенен мирис.Бягайте навън,че скоро ще дойде снежко.И тези същите паркове ще ги превземаме с шейни.Навън ,навън ,навън ,дори и майка ми го направи днес с внука си .Просто ,за да презареди батериите .

Ето ме.С нова прическа.Това искам да ви кажа за днес.Направете нещо ново ,различно ,нещо ,което дълго отлагате.Приближаването на Коледа е чудесен повод.Купете си дълго отлагана чанта или рокля .Или пък просто сменете одеалцето,с което се завивате в студените зимни следобеди.Направете дълго отлагани неща или просто напишете желанията си до дядо Коледа.Може пък той да ги изпълни.??:).Помислете си ,че не остана никакво време.Само някакви си 40 дни.

Ех,ако знаете колко е хубаво да живеш в такъв богат исторически край.Навсякъде е пълно с гордост българска.А пък човек си има нужда от нея.Дето се вика до детският магазин да отида и минавам край Царевец и ми става едно такова хубаво.После се прибирам вкъщи,оправям българското знаме на терасата ни ,омотано от вятъра и доволна си сядам пред компютъра да споделя с вас.И съм сигурна,че и край вас има нещо наистина българско,Огледайте се ,покажете го на децата си ,ако трябва за n-ти път ,заведете съпрузите си под някъде развяващо се българско знаме,бъдете българи!И бъдете не само днес!

Красивите неща не е задължително да са големи ,да са далече и да са скъпи.Понякога са току пред очите ни ,понякога даже се блъскаме в тях и в досадното ни ежедневие чак им се сърдим.Понякога ни трябват само пет минути да се огледаме ,да ги открием и да им се насладим.Понякога е нужна секунда самота .Понякога ,не винаги обаче 

Е друго си е като сте двама.И вятъра не духа така силно зад нечий чужд гръб,и слънцето не препича така силно зад сянката на другия,и студа не е студ в прегръдките му ,а дъжда е песен от приятен ромон и балсам за ушите.

Витамини,витамини...

Цялото семейство се тръшнахме болни.Някакъв ужасен и никому не прощаващ вирус,който просто чакаш да отмине.Така е ,когато измамно топлият ноември е в стихията си .Витамините са спасението,но преди да ви посети вируса .След това вече е късно

Готови ли сте за зимата?Защото ние сме готови и всяка все по студено ставаща сутрин, доволно потриваме с Явката ръчички в ръкавички ,но снега го няма и няма.А и синоптиците не ни обещават такъв май скоро.Но нищо лошо няма човек да е готов,току виж синоптиците не познали и всички за поредна година се събудим изненадано затрупани от бял, пухкав сняг.

Днес е празник.Хубав празник.Ден на християнското семейство.Ако имате възможност си тръгнете една идея по рано от работа или съкратете пътечката до вкъщи.Купете по път бутилка червено вино и печено пиленце /ха ха ,почти като Червената шапчица/ и бъдете заедно .Ако пък разполагате с времето си ,просто идете в парка.На разходка.Заедно.Ние така ще направим !

Пътува ми се.Ах,как ми се пътува.Така обичам приключенията.С това малкото човече всичко е съвсем различно обаче.Тази пролет като ходихме в Барселона ужасно понесох раздялата ни и си казах вече няма.Навсякъде с нас ще идва.Така е ,човек като става родител на стари години.Едни особени сантименти развива:).

Вие накъде през Декември ?Или е тайна?Внезапно чекване на някое летище във ФБ?Няма значение.
Важното е ,че както е казала Пеньо Пенев - "Човекът е човек тогава, когато е на път!"

Не,няма да готвя някакво екзотично ястие.Засега вкъщи наблягаме на класическата родна кухня ,много рядко с тънък привкус на нещо френско или италианско.Просто това е една сетивна игра ,която подготвих за Явката.При тази мъгла навън човек трябва да бъде изобретателен ,защото малката хала си иска занимавки.Общо взето различни консистенции,различни цветове ,различни вкусове,за да му подобрим светоусещането на детето.

Неделя е.Колата безшумно се спуска по завоите из Балкана.Красиви гледки се редят край нас.Не смеем да спрем.Наследника спи здраво само,когато колата е в движение.Няма слънце ,но е уютно.По радиото звучи http://www.youtube.com/watch?v=UId2MWzTqOE.

Не вярвате ли ?Елате да се повозите с нас ?:)

Добро утрооо!Кафе ,пихте ли ?Честит понеделник на всички.Тази седмица се надявам да ни донесе малко студ,малко сняг,нови приключения,коледна елхичка ,много спокойни и ведри утрини и уютни вечери.Някъде вече съм казвала,че пия кафето черно ,без захар .Това е моят старт на деня 

Заваляяяяя!И ние веднага навън.Ами така де,детето трябва да обича всички сезони.Ама такава еуфория настана - радост ,изненада,удивление,предпазливост.А за мама още по-голямо удоволствие.Нали знаете,е зимата ми е любим сезон.

http://www.youtube.com/watch?v=zUcpVZ0Mg1g

Помня зимните следобеди от детството… преди 30 зими… бузите червени, носовете течащи, чорапите вир вода, пръстите на ръцете пулсират от студ… ама, пусто, как да зарежеш цялата тайфа насред играта? И тичаш, и викаш, и се смеете с останалите чак до мръкнало, додето баба се развика от нашия край на улицата и аз затътря непокорни ботуши към къщи. После – едно и също – бабата нарежда, аз се преобличам бързо, получавам леген с гореща вода и паница със супа къде - пред печката.
И отведнъж ставам тиха. Чува се само уютното пукане на дървата в огъня, вълничките от легена и лакомото посръбване на божествената супа на баба…
Синоптиците вещаят сняг и студ. Готова съм, да заповядат! — с Plamena Nikolova.

Да сте чували за Коледа без шоколади?Аз неееее.Още като бях малка обожавах фин млечен или Кума Лиса .Е,някои имаха честта да ядат тоблерон ,но и аз намазавах от съседските деца по една буквичка.И сега към всеки подарък на моите племенници добавям шоколад.Даже понякога подаръка е само шоколад като миналата година стигнахме до 400 грамови тоблерони.Винаги грабват шоколада и тичат да го изядат скришом ,а другите пдоаръци оставят за по-късно.Разбира се ,шоколади си хапваме вкъщи с повод и без повод.Всякакви видове.Ей ,така за настроение 

Ало.Дядо Коледа ли е?Моля те ,ако мама забрави да ми купи играчки за Коледа или се отплесне с някакви дрехи ,ама много те моля ти да си ми донесеш играчки.Ако може някоя кола или топка ,нещо което да дразни мама.Хайде чао ,дядо Коледа ,че мама идва

Ех,ако можеха снимките да миришат.Тогава всяка снимка щеше да е атака за сетивата.Хоп,капчица ванилия и ти става едно уютно.Хоп,капчица червен пипер и се връщаш в гозбите на баба.Казват ,че който умее да борави с подправките готви наистина вкусно.Аз такива претенеции нямам засега,но обожавам подправки.За разлика от брат ми .На времето го приеха в НАТФИЗ,защото изпитващият като го попитал :"Какво мразиш?" и той казал :"Най-много мразя дафинов лист". .Ами казал си каквото го мъчи човека.
На брат ми Милен Димитров

Добре дошъл ,така любим ,Декември!

Ние тази сутрин достойно го посрещнахме в 6 сутринта.Просто будилника ни е малко своенравен.Ама какво пък,така имахме време да си украсим елхата ,да си направим прекрасна неделна закуска и да си щракна снимчицата за проекта.Хубава и топла неделя от нас

Добрата подготовка е част от добрият краен резултат.Купихте ли си формички за коледните сладки?А украса?И въобще мисля си ,май е най-добре човек да се снабди с всички необходими продукти за коледните сладки ,защото не се знае кога ще го сполети музата.Нали така?Музата е също важна стъпчица към добрият резултат.Аз съм в бойна готовност откъм суровини.Седя и си чакам музата.И ако може да дойде Явор докато спи

Good morning,Love!

Как така зима ,Декември,Коледа без любов.Тя ,любовта си я разхождаме с нас през цялата година ,то е ясно,но сега.Сега че просто вълшебно.В търсене на подаръци ,на изненади ,на семеен уют всъщност бликаме любов.Пращаме ви и на вас с трите сърчица на Явор ,мама и тате.Тоооолкова е хубаво !

Подхвърлиха ми ,че тази година дядо Коледа щял да има по три чувала с подаръци.Не можах да разбера само по три на човек ли ще са ,по три на къща ли ще са ,ама съвсем не ми стана ясно.Аз ще се постарая да послушам поне последните дни преди Коледа ,че дори и един да е подаръка ,поне да е по -големичък .Пък и рожден ден идва скоро.
И друго си мисля.Всяка година се опитвам да подарявам максимално много подаръци.Понякога символични и мънички ,но се старая да зарадвам колкото се може повече хора за празниците.И от всичко най - много ме вълнува изненадващото получаване на подаръка.Търсиш тайно адреси ,проследяваш пратката си и накрая получаваш хиляди усмивки и радост.И сякаш си там,когато развълнувано отварят подаръка ти.И сякаш усещаш радостта на получателя.И сякаш виждаш усмивката му и тогава ........и ти се усмихваш!

Зимна утрин.Розов изгрев.Всъщност някъде на запад вече лилавее.Термометъра в колата показва минус 10.Слушам музика ,а съпружеското тяло вдъхновено споделя плановете за деня.Гледам през прозореца.Мечтая.Искам да сляза и да снимам изгрева,но предпочитам да не прекъсвам удоволствието и да му се насладя просто.Искам да сляза и да си откъсна една зимна брошка.Прекрасно инкрустирана.Изпипана до най-малкият детайл,но не откъсвам.Ще я стопя в ръцете си и ще разваля перфектните кристали.Ще я снимам и ще ви я покажа.Нагледах й се

Кратки езерни разходки из Пирин

Пътешествията ,приключенията и разходките ни влекат.Но с бебе на 10 месеца маршрутите стават по къси ,начинанията не толкова рискови и въобще всичко вече е различно.Но решихме да предложим на нашият син красивите гледки на Пирин,чист  въздух и доза приключение.Ами да свиква.Нали мама обича да снима ,а тате е верен поддръжник на приключенският й дух.
Бях си набелязала три езера около хижа Вихрен - Окото,Рибно Бъндеришко и Муратово.Наистина не много труден маршрут впредид ,че с нас има бебе,не и много лек ,за да задоволи донякъде желанието ни за приключения.
Стигаме до хижа Вихрен с кола.Делничен ден е ,а няма места за паркиране и си казваш:Страхотно!Колко много хора в планината.Докато извадим кенгурото ,нагласим бурканчета с пюрета и шишета с водичка ,наоколо притъмня.Ами сега?Утешихме се ,че ще си сложим печатче от 100-те национални туристически обекта на хижата и решихме да с епоразходим поне около нея.Така де.Качили сме се дотук и да не подишаме поне малко чист въздух.

 

Мъглата ни настига ,но ние решаваме да стигнем поне до езерото Окото .Хей ,къде е за 15 мин сме там.Каквото и да се случи бързо ,бързо ще се върнем в хижата.И продължихме.

 

Ето го и езерото Окото.

 

 

Езерото Окото е малко на площ и за площта си доста дълбоко - цели 5 м.Малко и овално е и затова се нарича Окото.То е първото езеро от езерната група Бъндеришки езера.

Тук времето беше прилично и понеже стигнахме много лесно дотук , решихме да опитаме да стигнем до Рибно Бъндеришко езеро.Имахме си и компания - още едно семейство с малко детенце ,които ни помогнаха да се ориентираме в маршрута.

След като слязохме от Окото пътеката беше лесна и приятна,но за кратко.След това започва ходене предимно по камъни .Рибното езеро не е далече - на около 30 мин ,но има две стръмни изкачвания ,които с бебе в кенгуро не,че са трудни ,а просто човек трябва да бъде много внимателен  и да не бърза.

 

Облаците вече сериозно обхванаха планината.

 

 

Но ние не се отказваме ,защото вече сме много близко.Явката гледа ококорено и не изпуска нищо.Маха с ръчички на хората ,които срещаме и рита доволно с крачета .Добре е като те носят.

 

 

Последно изкачване и езерото е пред нас .Започва с едно заблатено място ,продължава в ръкав и накрая го зърваш цялото .Прекрасно е.Обхванато от планинските чукари.Казваш си ,че си заслужава ходенето и риска с мрачното време и посядваш на брега

 

                                                    

 

 

 

 

Рибното бъндеришко езеро е второто по големина от Бъндеришкия циркус.В него има много риба и затова се нарича и рибно езеро.Всъщност,за да се стигне до него трябва да се отклоните от маршрута за езерата от хижата .Отклонявате се надясно ,на около 500 м след това е самото езеро.

 

Да ,стигането дотук беше много лесно .Да кажа ,че чак неочаквано лесно.И затова времето реши да затрудни положението ни.Точно се скрихме до един голям камък от вятъра ,за да нахраним малкия планинар и заваля страхотен дъжд.Засуетихме се.Изял,недоизял храната си ,бързо го мупнахме отново в кенгурото ,завихме го с едно водонепропускливо яке и тръгнахме надолу.Не можахме да се насладим на гледката ,но и това е нещо.

 

Слизането беше ужасно .Типично за мен ,подценила обстоятелствата бях тръгнала с летни кецове ,който джвакаха в локвите студен дъжд.Половинката с бебе на гърдите също едва ,едва стъпваше от камък на камък.Притеснихме се ,че земята е хлъзгава.Студеният вятър брулеше ушите ни ,а дъжда стигаше чак до костите ни.Но Явор беше добре.Сгушен в прегръдките на тате ,завит с водонепропускливото яке той цели 40 мин спа и така и не разбра какво точно се случи на слизане.

 

Събуди се точно ,когато си вземахме горещият боб с кюфтета на хижата.

 

И започна да маха на всички в столовата.

 

Другият път ще се качим на по високо и обещавам снимки и от другите езера.Началото мисля,че беше добро.

 

Преди тръгване ударихме печатче - 27 мо подред.

 

 

 

 

Барселона - футбол,Гауди и un vino tinto

Така се случва понякога.Отнякъде ти пада едно пътуване и въпреки прекачването в Мюнхен ,нямаше как да я откажа тази Барселона.Просто нямаше как.А самолетите /да прощават всички летци,стюардеси ,парашутисти и всякакви фенове на летенето/,но са си едно ужасно средство за придвижване.За съжаление - необходимо зло.Така и не можах да им свикна и следващият път,обещавам ще пия едно червено вино в самолета за ваше здраве.
 Летим над Средиземно море ,а морската шир ,небето и облаците се сливат .За мен са различно сини ,но определено преливат едно в друго .

Красиво е ,когато кацаш и някак си градът те посреща един такъв малък ,набразден от чертички - улички ,които впоследстие се оказват дълги булеварди и ходейки по тях в края на деня ,понякога изглеждат ужасно дълги и безкрайно уморителни.Но все още там, горе са едно мъничко предизвикателство.
 Барселона - столицата на Каталуния.Знам,че звучи много сухо и започва някак си като урок по география ,но впоследствие разбрах ,че всичко се крие именно в този факт.Две ключови събития всъщност изиграват роля в развитието на града и не мога да не ги спомена - Световно изложение през 1988 и 1929 и Олимпиадата през 1992.Много сгради ,съоръжения и дори цели квартали като Олимпийското селище и пристанище са построени именно за и около тези събития.
Но да тръгнем към Монджуик,защото все от някъде трябва да започнем.В перфектно уредената Барселона не е никак трудно да стигнеш дотам с Метро .Може да стигнете до него от площад Испания или пък от паметника на Христофор Колумб само на една спирка с метрото като след това само за 2-3 минутки с влакче се изкачвате на върха на хълма.Тук се наслаждаваме на приказна гледка към града.Като за първа среща си заслужава да погледнеш отвисоко и  просто да подишаш средиземноморски въздух.

На хълма Монджуик може да се види  внушителната сграда на Националният Дворец,където се помещава Националният музей на изкуствата.Впечатляваща архитектура,омайваща каскада от фонтани ,която за съжаление видях ,но не успях да снимам.Два - три дни по -късно ,когато се върнах да ги снимам те просто не работеха.
    

Испанското село е нещо,което не трябва да се изпуска.Тук могат да се видят сгради с най-различна архитектура,занаятчийски работилнички и малки магазинчета .Останалата част от хълма е изпъстрена с ресторантчета ,забавления за децата и приказно дълги извиващи се алеи.Тук за Олимпиадата през 1992 година са построени не малко съоръжения ,които сега създават преимуществото на много каталунци да се занимават със спорт в свободното си време.Като казах спорт - очароваха ме тези испанци с техните сутрешни кросове по крайбрежната алея ,със слушалки в ушите и усмивка на лицето.Страхотни са просто .Толкова енергия и ентусиазъм струи от човек ,който рано сутрин те разминава със бягаща стъпка ,докато ти разхождаш преялия си корем след обилната закуска в хотела.Защото тези закуски честно да ви кажа са ужасно вредно нещо.Уж сервирани хиляди здравословни  неща ,а накрая се оказва,че си изял количество храна ,което принципно си изяждаш за ден.
Но да слезем от Монджуик ,да с разходим по площад Испания ,да минем по прочутата Ла Рамбла /улица с много магазинчета и кафенета,която е уникално претъпкана от туристи/ и минавайки покрай паметника на Христофор Колумб слизаме на пристанището.

Това е част на Барселона ,която почти изцяло е построена за Олимпийските игри .Но така се е създала страхотна морска атмосфера от молове почти в морето,клубове по крайбрежната улица  до малки ,уютни ресторантчета с морски специалитети .Ах,тези морски специалитети колко са им любими и с каква гордост ги сервират с хлебче ,намазано с доматена салца.На масата присъства и задължително висококачествен зехтин както и много ,много бяло и червено вино ,което всъщност най-вероятно ще спомена няколко пъти по нататък.

Но виното е достатъчно за днес ,прибираме се в хотела ,тъй като двата полета ,разходката в леко ръмящият дъжд и многото емоции си казват думата.А утре ни чака тежък ден.Утре сме на великият Камп Ноу.

Гордостта на барселонци е този стадион.Не само стадиона разбира се ,отбора ,играчите ,всичко това е повод за гордост,патриотизъм.Такъв фанатичен патриотизъм ,за който честно казано мъничко завиждам.Не,че съм луд фен на Барса ,но се възхищавам на хората как успяват да се забавляват на футболен мач.Успяват да отидат с децата си ,без да пушат,без да псуват и без да чупят седалки.Просто пеят каталунски песни ,развяват каталунското знаме и заедно с цялото си семейство се наслаждават на футболната игра.За първи път видях да не се освирква противниковият отбор ,да се аплодират добри разигравания и попадения ,за първи път участвах в мексиканска вълна и бях част от победата.Тази еуфорична ,обсебваща и така желана победа.

А Камп Ноу си е добре смазана машина за пари.Може да направите обиколка на стадиона ,която включва съблекалните на футболистите /само на гостуващите ,защото доколкото разбрах има две неприкосновени неща на този стадион - съблекалнята на играчите на Барса и тревата/,залата за пресконференции,мястото откъдето излизат играчите на терена ,ложите и резервните скамейки.

После може да се разгледа и музея.Там ще намерите фланелката на Стоичков.И накрая отново можете да похарчите някой лев във фен шоп-а на ФК Барселона.

За мое удивление той работеше и по време на мача ,който започна в 22 часа.Нищо не ги спира тези хора да печелят и най-важното е ,че знаят как.

Споменах по горе Стоичков,но пак да кажа:Чуят ли,че си българин просто такова възхищение се изписва на лицата им.Веднага започват да търсят в телефона си снимки със Стоичков на децата им или пък разказват за места ,където са го срещали.Факт е,че го обожават и може би има защо.Може би любовта им е взаимна .

Но ,да пийнем червено вино ,да хапнем тапас и да направим една късна вечерна разходка по крайбрежната,защото е петък и клубовете са пълни на макс.Барселонците работят до късно ,защото си имат прилична обедна почивка от поне 4 часа,разбира се заради климата ,при който лятото се характеризира с убийствена влажност.Разбира се,поради тази причина и излизат късно вечер и чак след 1 може да ги срещнеш в клуб тип дискотека.Там забавленията продължават до около 5 часа и след това ,на който не му се прибира продължава веселбата в типични кафенета на чаша горещ домашен шоколад.

Следващият ден сме посветили на Антонио Гауди - другата гордост на барселонците.

Гениалният архитект ,оставил дълбока следа в архитектурата на града.

Не пропускайте парка Гюел - вълшебно място от зеленина и величествената архитектура на Гауди.Гауди всъщност е бил покровителстван от индустриалеца Гюел,който е дал собствената си градина на архитекта да изявява гениалният си талант.

Органик стил на Гауди

Къщата ,в която е живял Антонио Гауди с баща си ,тъй като е бил дълбоко религиозен и не е  съжитествал с жена.Цялото си време е отделял да създава уникалните си творения.

Разгледайте ,починете си сред красивата зеленина и папагалите.Отпуснете се хубавичко преди да си тръгнете от парка,защото продължаваме към Саграда Фамилия т.нар. недовършена църква на Антонио Гауди.

Внушителна е.Строежът й започва през 1882 г и Гауди я строи до смъртта си през 1926 г.Обсебен от идеята за църквата през цялото време на строежа й той живее в малка постройка близо до нея ,но така и не я завършва.Построена е само една кула или около 10 % от планираното.Барселонците все още я дострояват ,отначало с помощта на ученици на Гауди ,а после с компютърни догадки за великите планове на архитекта.

Гауди е навсякъде из Барселона.Ето още едно негово творение ; Casa Mila.

Нито една от стените на тази сграда не е права и нито един балкон не се повтаря с друг.

Барселона е типичен туристически град .Има много места ,които могат да се видят.Разкошната архитектура е навсякъде ,не е за изпускане музеят на Пикасо,можете да се разходите и до близката свещена планина Монсерат,но ние видяхме това.Останалото посветихме на националната им кухня - на жестоките телешки пържоли ,поднесени кърваво сурови,на бялото и червено вино ,на разкошните десерти от крем Каталуния до брилянтни импровизации на тема ябълков пай ,на морските деликатеси,на отказващите да говорят английски ,каталунски сервитьори.Отивайки в Барселона ви стига да знаете само следната фраза :Un vino tinto.

Обратните полети не са толкова страшни ,защото се връщаме у дома.Там,където  едно малко петмесечно момченце ме чакаше да се прибера.