събота, 29 януари 2011 г.

Зима

Зимата настъпва.Настъпва тихо и сковаващо.Чешмата на двора замръзва , съседа започва да продава дърва на черно  ,родителите се оглеждат за нови модели шейни , а аз си купувам поредният чифт шал ,шапка и ръкавички.В същото време в Австралия тече карнавал  на банските костюми.Хм ,противоположности разни.
А ние тук я чакаме - зимата .При това напълно подготвени с шал ,шапка и ръкавички ....и порядъчно количество дърва.Тя хвърля белия си шал върху есенниците ,приспива ги и започва да разказва приказки пред камината.Снежните приказки на зимата винаги започват с къщичка с пушещо коминче и  с аромата  на токущо изпечен сладкиш.
Ваниловата миризма почти омайва сетивата ти ,разстила се и влиза дори под одеалото , промъква се през вратата на гардероба и се настанява в любимите ти дрехи.И сгушена там тя разказва приказките на зимата в хармония с  горещият канелен дъх на капучиното .А навън през прозореца тихо вали.Снежинките сякаш се надпреварват коя да стигне първа до земята ,да застине там и да чака другата снежинка.И така хиляди ,милиони ,а може би трилиони снежинки.Колко ли съвършенни снежно бели кристалчета са необходими ,за да може да направи снежен човек ? И колко ли снежинки постилат земята с бялото си одеало?А колко ли есенни листа успяват да се задържат над снежната напаст?

Зимата е навсякъде : сковава реката с лед , трупа преспи в планината ,
гони  ветрове в полята .Такава е тя - сурова ,студена и бяла .
Дори мощният водопад забавя силата на течението си .Студа хваща в стоманена хватка косите му ,замразява ги ,а напролет ги пуска да потекат с нова свежест.
Сега водопада е бавен ,толкова бавен,че за момент си мисля,че е спрял да тече.Водата се движи бавно и мазно като замразена мастика ,плъзга се по камъните ,стича се под замръзналата завеса и пада едва ,едва в дупчицата на незамръзналото водосборище.


Не че слънчевите дни на зимата не са благодат.О, и то каква!Тогава снега се топи ,капчуците трополят , а шишарките и шипките са единствените плодове ,които се наслаждават на лъчите.И тогава е време за разходка.За снежни човеци.За снежни снимки.За снежни прегръдки.Време е ....



Това е зимата - снежна,студена,сурова ,но ни носи толкова топлина и уют.Защото ,когато деня стане малък и вечер се наслаждаваме на падащите снежинки на фона на уличното осветление ,тогава мама изважда коледните сладки от печката и миризмата на канела отново влиза в стария ми раздърпан пуловер ,а шапката ,шала и ръкавичките ме чакат на закачалката за нови приключения.



А  в Австралия е лято .......................

2 коментара: