събота, 29 януари 2011 г.

Зима

Зимата настъпва.Настъпва тихо и сковаващо.Чешмата на двора замръзва , съседа започва да продава дърва на черно  ,родителите се оглеждат за нови модели шейни , а аз си купувам поредният чифт шал ,шапка и ръкавички.В същото време в Австралия тече карнавал  на банските костюми.Хм ,противоположности разни.
А ние тук я чакаме - зимата .При това напълно подготвени с шал ,шапка и ръкавички ....и порядъчно количество дърва.Тя хвърля белия си шал върху есенниците ,приспива ги и започва да разказва приказки пред камината.Снежните приказки на зимата винаги започват с къщичка с пушещо коминче и  с аромата  на токущо изпечен сладкиш.
Ваниловата миризма почти омайва сетивата ти ,разстила се и влиза дори под одеалото , промъква се през вратата на гардероба и се настанява в любимите ти дрехи.И сгушена там тя разказва приказките на зимата в хармония с  горещият канелен дъх на капучиното .А навън през прозореца тихо вали.Снежинките сякаш се надпреварват коя да стигне първа до земята ,да застине там и да чака другата снежинка.И така хиляди ,милиони ,а може би трилиони снежинки.Колко ли съвършенни снежно бели кристалчета са необходими ,за да може да направи снежен човек ? И колко ли снежинки постилат земята с бялото си одеало?А колко ли есенни листа успяват да се задържат над снежната напаст?

Зимата е навсякъде : сковава реката с лед , трупа преспи в планината ,
гони  ветрове в полята .Такава е тя - сурова ,студена и бяла .
Дори мощният водопад забавя силата на течението си .Студа хваща в стоманена хватка косите му ,замразява ги ,а напролет ги пуска да потекат с нова свежест.
Сега водопада е бавен ,толкова бавен,че за момент си мисля,че е спрял да тече.Водата се движи бавно и мазно като замразена мастика ,плъзга се по камъните ,стича се под замръзналата завеса и пада едва ,едва в дупчицата на незамръзналото водосборище.


Не че слънчевите дни на зимата не са благодат.О, и то каква!Тогава снега се топи ,капчуците трополят , а шишарките и шипките са единствените плодове ,които се наслаждават на лъчите.И тогава е време за разходка.За снежни човеци.За снежни снимки.За снежни прегръдки.Време е ....



Това е зимата - снежна,студена,сурова ,но ни носи толкова топлина и уют.Защото ,когато деня стане малък и вечер се наслаждаваме на падащите снежинки на фона на уличното осветление ,тогава мама изважда коледните сладки от печката и миризмата на канела отново влиза в стария ми раздърпан пуловер ,а шапката ,шала и ръкавичките ме чакат на закачалката за нови приключения.



А  в Австралия е лято .......................

неделя, 23 януари 2011 г.

Разходка до Узана

И така.....
Събота е.Започваме я с чаша топло кафе ,топли палачинки и топли прегръдки.Навън снега е толкова малко,че започвам все по-често да поглеждам календара в чудене наистина ли наближава Коледа и в коя географска ширина се намираме .Гледайки така календара в търсене на зимни истории реших:отиваме на Узана .
Узана е географският център на България .Намира се в сърцето на Централен Балкан на 22 км от Габрово .До местността се достига по хубав и поддържан асфалтов път.Пътувайки до Габрово решихме да не спираме никъде ,макар и да подминахме големи изкушения за всеки фотолюбител.И така ,времето в Габрово изглеждаше точно по този начин
Пътят за Узана всъщност не можеш да пропуснеш или сбъркаш.Габровци явно ценят тази си природна даденост и са успяли да сложат порядъчно количество табели и упътвания как да стигнеш до там.От Габрово започва изкачването нагоре,което продължава цели 22 км ,преминава се през няколко села или по-скоро махали,преодолявайки денивелация от почти хиляда метра. Още след първите няколко завоя всичко край нас започна да побелява ии колкото повече се изкачвахме ,толкова повече се радвахме на натрупалия снежец.Малко преди върха количеството сняг беше обилно и даже в опита ми да снимам една сърничка /завършил неуспешно/ се оказах до колене в една снежна пряспа.И какво по- хубаво от това.Искахме сняг и си го намерихме в цялата му прелест.Бял ,пухкав,детствен ,чист сняг в огромни количества,съчетан с невероятните гледки на Балкана


Пристигнахме и на самата местност.Отвсякъде се чуваше глъч.Някои караха ски,други моторни шейни ,имаше и ентусиасти с АТВ-та ,а срещнахме и такива като нас - тръгнали просто на разходка в снежната белота.
От тук започва снежната приказка на Узана


Пътеката от заснежени борове води към хижа Узана.Скрита сред боровете хижата оцелява на капризите на времето още от 1910 г .Хижарката е прословута с гостоприемството си и веселия си нрав.


Продължаваме разходката ,въпреки че да ходиш пеш един час след двумесечно седене в офиса пред компютъра си е изпитание не само на мускулите ,а и на целият организъм.Кислорода нахлува в кръвта и достига до всяка клетка на тялото ти ,а белият дроб разгръща всяка своя алвеола ,за да поеме чистия и студен въздух.Организма ти преживява чудото на движението и поема целият заряд на планината ,за да оцелее просто до следващата ти разходка.

Не случайно старите хора са казали : "зиме без торбичка и лете без абичка не се ходи".Та следвайки съветите на препатилите изпихме по  един топъл чай ,изядохме по една вафла и продължихме да съзерцаваме гледките на Узана  под зимното слънце:)

Узана


Узана


Времето  менеше настроението си /типично за планината / като същинска недоволна млада дама,чиито капризи нямат край.Слънцето се показваше и скриваше ,мъглата се вдигаше и спускаше ,небето дори се раздели на две в опит да угоди на облаците и на слънцето ,а ние просто стояхме и му се наслаждавахме.Там , горе , където над нас беше просто небето .


Привечер, когато  планината остане тиха и пуста , когато глъча от пистите утихва и се виждат само светещите прозорчета на хижите  ,когато всички моторни шейни са прибрани в хамбара ,а наемодателите на ски точат техните кантове за утрешният ден ,в планината навън остават само те - нейните верни стражи


Тръгваме към Габрово.Налага се да се върнем обратно по дългият асфалтов път.Налага се да се върнем там,където снегът го няма ,но пак пушат комините .Налага се да се разделим с планината ,но да слезем при хората.Налага се да си тръгнем,но ще се върнем.