Буйновско и Триградско ждрело - частица от Родопите

За пореден път се убеждавам ,че пътят към хубавите неща е труден ,а често и дълъг.Е ,нашият път до Девин ,мина през Созопол ,което автоматично направи пътуването ни с осем  часа по -дълго  .Но нищо ,така пък насладата е по-пълна и радостта от изживяното още по-бурна.
Пристигаме в Девин на свечеряване и имаме време точно за един час отмора в минералния басейн на хотела и за дълга  вечеря под звуците на родопски гайди.Релакс за душата.Няма свирещи клаксони ,няма чалга ,няма сергии с надуваеми дюшеци ,само ние и Родопите.

Разходките започнаха на следващият ден .След кратко приключение с акумулатора ни ,който се оказа изтощен за разлика от нас, потеглихме към Буйновско ждрело.Целта беше да видим ждрелото на река Буйновска и Ягодинската пещера.Тук, може би е мястото да ви споделя ,че ние никак не обичаме пещерите.Едни такива студени ,влажни ,тъмни и неприветливи.Никак даже не ги харесваме.Посещаваме ги ,когато се налага заради печатчето от книжката на 100-те национални туристически обекта.
Бавно навлизаме в ждрелото .Подминаваме и първите знаци "Еднолентов път с насрещно движение",които сами по себе си будят учудване как точно се извършва това движение.Пътят става все по-тесен ,а реката лъкатуши край него .Скалите надвисват над нас и през зъберите им едва се процежда частица небе.

Хладно е и влажно .Даже въздуха е тежък.Има ли дни ,в които слънчицето да докосва водата ?Има ли зими ,в които снега да се стопява по пътя?И всичко това цели десет километра.
Стигаме до платеният паркинг.Че е платен паркинга се разбира по табелите и по двата лева ,които ти вземат за престоя.Но така или иначе нямаме друга алтернатива и оставяме колата.Вземаме прословутото печатче и .....оставяме Ягодинската пещера за някой друг път.
А сега накъде?Докато се захласвам по камъните,продаващи се на няколко сергии край входа на пещерата ,виждам че съпругът се навърта около един УАЗ.Реших ,че пак са го налегнали мили военни спомени ,но се оказа ,че въпросните УАЗ-ки предлагат оффроуд преход до погледната площадка Орлово Око.Не мислихме много ,а направо се качихме.Тръгнахме по тесен асфалтов път до с.Ягодина - разбира се ,еднолентов с насрещно движение.Джипа се движеше с приятна скорост,а ние отзад хванати за винкелите  ,развявахме коси и се радвахме на разходката.

След с.Ягодина започна истинският оффроуд.Човекът ,който управляваше автомобила - Васко се оказа състезател по оффроуд и ни показа завидни умения в изкачването на почти непроходимият път.

Ето го звера :)

Разбира се ,имаше много по-лека и приятна алтернатива ,но нашият водач избра именно този труден и неравен терен .Един път ,за да блеснат спосбностите му и втори път ,за да бъде нашето изживяване истински екстремно.На няколко пъти имах чувството ,че ей сега колата ще спре ,ще забуксува и ние от тук нататък сме пеш и ще се чудим кой път да хванем .Дуг път пък след като изкачим някой много стръмен участък ,поглеждах назад и едва ли не развявах шапката си на победител .И след около 30 мин подскачане и друсане ,способстващо изхвърлянето на всякакъв вид бъбречни камъни ,ние бяхме на върха.Погледнат площадка Орлово Око се намира точно до връх Св.Илия ,който е с височина 999 м.Символична височина наистина ,но достатъчна ,за да ти даде поразяваща гледка над Родопите чак до Пирин и Рила ,които в случая ние не видяхме,заради тежката мараня ,но да речем ,че си представихме къде точно се намират .

връх св.Илия

Постояхме около 10 мин ,направихме няколко фотки и установихме ,че там ,където отива автомобил винаги има много хора.Което от една страна пречи на удоволствието ,от друга страна те радва,че толкова хора посещават дори и такива отдалечени точки на страната ни.Но все пак нека се радваме на Родината си и на това,че всички я обичаме.Има разходки за уединение ,но има и разходки за атракции .

Слизаме надолу .Силно се съмнявахме ,че старият военен УАЗ ще се върне по същият път ,но той според мен надскочи себе си и ни предложи още адреналин ,от който ние подобавашо се възползвахме.


Надолу ,снимано от подскачащата УАЗ-ка

 А долу ни чакаше задръстване като пред софийски светофар.
Стигаме по най-бързият възможен начин до Пежото и тръгваме към Триград.
Триград се оказа всъщност село.Подвеждащо име на град ,а всъщност село.Но преди да стигнем до селото минаваме през не по-малко живописното Триградско ждрело на река Триградска .Реката дори влиза в пещерата Дяволското гърло и излиза от там ,след което се влива с река Буйновска.Това  ждрело е малко по-късо - седем километра е ,но същинската му част е 2-3 км .Поглеждайки скалите отдолу, в най-тясната му част имаш чувството ,че зъберите им почти се допират .За миг се чувстваш като в капан ,в желязната хватка на стръмните ,отвесни варовикови скали през които реката е пробивала път хиляди години .А ние сега минаваме с автомобилите си ,тъпчем гръбнака й по мостовете и замърсяваме въздуха й с изпаренията от двигателите си .

Ето я и пещерата Дяволското гърло.Тук вече решихме ,че ще влизаме.Все пак да не ставаме за резил .То страх ,страх ,ама все пак си е природна забележителност .Изчакахме групата да се събере - бяха минимум 50 човека.Хубавото на тази пещера й е ,че влизането в нея на всеки 30 мин .В Ягодинската е на всеки час ,а и там прехода е по-дълъг /не че нещо може да ни уплаши на тема преход след Ботев/ ,а и доста по-хладно.Така или иначе решихме,че ще разгледаме Дяволското гърло.Интересна информация получихме за въпросната пещера.Всъщност през нея минава река Триградска и образува най-големият подземен водопад на Балканите - цели 42 м .След като се премине през Бучащата зала ,която е втората по големина пещерна зала в България изкачвайки се по 301 стъпала се минава покрай водопада и се излиза от пещерата.Има две версии Дяволското гърло да носи това име ; 1.На входа на пещерата има образувание ,което прилича на Дяволска глава . 2. Каквото е влязло през входа на реката нищо не е излязло .Реката минава със страхотна сила през много стеснени участъци и натрошава всичко по пътя си.Правени са опити с трупи ,които са излизали натрошени на малки клечици ,а сега вече неизследваните територии на пещерата се изследват като водата се оцветява .
Излизаме от пещерата и продължаваме към Триград .Целта ни беше един стар римски мост ,който видяхме на картичка пред пещерата ,но впоследствие така и не открихме.За сметка на това ,търсейки го поговорихме с местните ,поснимахме ги ,открихме колко гостоприемни и дружелюбни хора са ,как се борят с несгодите на планината и на отдалечеността на селото им .

Разходката за деня ни завърши приятно с откарването на две Триградски баби до дома им в отплащане за малката фотосесийка ,която им спретнах .

По обратният еднолентов път ,осеян с огледала ,за да наблюдаваш дали идва насрещен автомобил  този път успявам да погледна встрани.Открих скрит водопад ,до който нямаше пътечка и за да стиган до него просто прецапах през реката .Ох ,колко студена ,макар и плитка се оказа тя.

Прибираме се в Девин .Нека отново релаксираме и се подготвяме за утре.Утре се прибираме ,но ще прекосим половин България.Любимо занимание - да пътувам .

Обратният път определено не беще съшият.Решихме да минем през Кричим ,за да погледнем прословутите язовири Цанков Камък и Въча.Другата родопска особеност.Язовири колкото ти душа иска.Но тях ще ги обикаляме друг път .Засега ще поснимаме от пътя величествените скали ,ще погледаме новоизникналите къшички на язовир Въча .

Ще си купим минерална вода от Михалково ,ще ударим печатче в Перущица ,а после и в Карлово.А след Карлово разбира се сме си почти у дома.И гледаме Стара Планина откъм Север и извивките на Янтра,но родопските гайди още пищят в ушите ми ,а родопските баби все още се усмихват пред очите ми .

Приключението връх Ботев

Авантюрата Ботев дойде точно навреме.Всъщност тя си беше естествено продължение на уикендите в планината ,които тази година направихме.Потренирахме един вид.Опитахме се да се подготвим за Ботев ,но човек май трудно може да бъде напълно готов за това екстремно изкачване.Подготовката включи даже и ходене на работа с колело ,четене на пътеписи ,разглеждане на карти и най-вече правене на планове.Обичам да правя планове .Те са най-вълнуващата част от пътуването.

 Но да тръгваме.В неделя разбира се.Кога ,ако не  неделя и ако не в 6.30 .С кафе разбира се ,в колата .Тооолкова е приятно .....

Маршрута е следният - от квартал Видима на град Априлци тръгваме към хижа Плевен , от там до Ботев и всичко това по предварителни данни за около 4 часа и половина.

След Видима ,подминавате ВЕЦ-а и продължавате по тесен все още асфалтиран път .След около 4 км се стига до паркинг .Има охраняема и неохраняема част.Избрахме неохраняемата ,защото нали сме в Балкана ,пък там казват хората били по -добри.От паркинга се пресича реката и мога да ви кажа ,че от тук започва великото изкачване.До хижа Плевен по лятната пътека стигнахме за около 40 мин ,но честно да ви кажа няма никакъв смисъл да си давате толкова зор .Тръгнете по-бавно ,дайте възможност на тялото си да свикне с натоварването , а ума ви да свикне с мисълта ,че това е едва началото и има още много до заветната цел.Излизането на поляната пред хижа Плевен е истинско вълшебство.Като зайци изкачаме от гората и пред нас се открива страхотна панорама.Ботев е тъй да се каже на една ръка разстояние,Ей го къде е си казваш и даже не ти се почива ,за да продължиш напред .

А напред пътеката продължава по ски пистата ,на върха на която виждаш ето тази прекрасна гледка към хижа Плевен .

 Изкачваме се нагоре ,но вече по -плавно ,минаваме през букова гора ,което прави прехода приятен и лек.Бъбрим и едва ли не подскачаме.Вървим по план и всичко е прекрасно .Някъде след като излязохме от буковата гора дори решихме да починем .Вече беше около 11 часа и биологичният часовник в стомаха ни напомни за сандвичите в раницата.Хапнахме ,пийнахме водица и точно тук ни настигна едно момче ,с което се срещнахме някъде около хижата.Тръгнал да бере боровинки за детенцето си ,но се заприказвахме /така е в планината/ и той се присъедини към нас с идеята да качи Ботев.Така ,че станахме трима ентусиасти за превземането на върха.Заизкачвахме се и излязохме над лесопояса .Откриха се още по-красиви гледки

Следва около час и половина ходене по равен терен.Приятно ходене при това .Съчетано с  ядене на боровинки и съзерцаване на гледки под неспиращите  военни истории на любимия и новия ни спътник.За пръв път в живота си видях извор на река .Да видиш как природата създава ,как поставя началото на тази нестихваща стихия водата ,която в зародиша си е едва бликащ ручей ,а в завършека си е огромна ,черна и често почти зловеща.Дори реките са като хората - раждат се беззащитни и чисти ,а се вливат в морето тъмни и стихийни, влачещи всякакви отломки ,събирани по дългия си и лъкатушещ път към своя край .И все пак пихме вода от извора в буквалния смисъл.Докато вървяхме дългият път водещ към подножието на върха започнахме да пресмятаме колко време ще ни е нужно да го атакуваме .

Един такъв измамно объл и близък ,никак не ни респектираше и ние подобаващо го подценихме.Мда  -върхът всъщност се оказа доста по далече отколкото нашите сетива го бяха премерили ........

Така обмисляйки атаката към върха се оказахме в подножието  му и започнахме прословутото изкачване.То се оказа изпитание на силите ни ,духа и нестихващото ни чувство за хумор.Да - чувството за хумор и безкрайният  оптимизъм ни помогнаха да преодолеем върха.Кулите примамващо ни подканяха и обещаваха скорошното им достигане ,но уви както каза и нашият спътник ;"Кулите си стоят все толкова големи ,а нашите сили намаляват"!

Отначало се борехме да достигнем всеки следващ кол от маркировката ,после започнахме да броим оставащите колове ,но каква беше изненадата ни ,когато установихме ,че когато свършат коловете ,всъщност започва още едночасово изкачване.Невярващи на това ,което ни казват слизащите туристи продължихме напред и само безумния ни оптимизъм и недоверието в думите на другите ни заведоха на върха.

Ето го и него

                               

Взехме си така ценното печатче , пийнахме водийца и разбира се побъбрихме с хора ,които срещнахме там.Любимия и спътникът ни дори се запознаха с още един събрат военен ,откриха общи познати и еуфорията стана още по-пълна.

   Но да се ориентираме към слизане.Качването трая около четири часа и половина ,така че ни очакваше дълго слизане .

Никога няма да ми омръзне да казвам ,че слизането е кошмарно.Този път дори започнахме да обмисляме да си купим парапланери ,за да слизаме с тях за по-лесно.Но поне успяхме да се насладим на красивите гледки

       Успях да зърна и Видимското пръскало отгоре.Слънцето припичаше много.Когато си над 2000 метра и го няма защитният чадър на дърветата ,а разполагаш с хладният бръснещ вятър на планината почти не усещаш как кожата ти изгаря.Имаш чувството ,че топлината ,която усещаш да се разлива по тялото ти е от натоварването ,но впоследствие осъзнаваш ,че червенината си остава дори ,когато е минало дълго време от физическото натоварване.Едва тогава се сещаш за шапката в раницата ,за слънцезащитният крем  и балсамчето за устни ,но едва тогава .



Северен Джендем



 Когато слязохме под върха установихме ,че има пряка пътека към местността Мазането - там ,където бяхме оставили колата на паркинга.По данни на други туристи се спестява около час от слизането ,пък и се минава само през гора.Лошото е,че е много стръмно ,хубавото е ,че става по-бързичко отколкото през хижа Плевен.Така ,че посещението на хижата го оставихме за някой друг път .Може би зимата да дойдем и да покараме ски .

А сега да вървим надолу ,защото е неделя и искаме да я завършим подобаващо вкъщи .На чаша студена бира за отпускане на мускулите и може би ще бъде само бира.Утре ,когато умората отмине ,дишането ни се възстанови ,а млечната киселина заседне в мускулните ни влакна може би ще хапнем .Утре ,когато червеното на лицето ми стане още по червено ще извадя крема за след изгаряне .Да се надяваме ,че утре няма да е късно !

Бабско и Кадемлийско пръскало - когато стихията на водата те плени

Когато ежедневието стане твърде сиво и работата твърде много ,всеки има нужда от презареждане.Е нашето го направихме само за един ден в Стара планина.Избрахме водопадите ,защото беше достатъчно далеко ,за да бъде интересно и достатъчно близо ,за да се вместим в отредените дванадесет часа , лесно за ходене и трудно за снимане .Така избрах маршрута  с.Тъжа - хижа Русалка - Бабско пръскало - Кадемлийско пръскало - хижа Русалка - с.Тъжа.

Пътуваме до село Тъжа с автомобил в шест сутринта ,пием капучино ,хапваме кроасани и бъбрим с приятели .Кой ти забелязва ,че е шест сутринта ?

Начална точка - село Тъжа.Тук малко се изхитрихме и си намерихме човек ,който да ни закара до хижа Русалка.Хубаво е ,ако решите да тръгнете и вие по същият начин да сте с високопроходим автомобил ,защото пътя е доста каменист.Не ,че не може да се мине с обикновен автомобил ,стига да не е твърде нисък ,но просто нямахме такъв да жертваме.Ние решихме да си купим спокойствието и стигнахме бързо и приятно до хижа Русалка .

А оттук се хвърляме направо в красотите на Балкана.Слизайки от колата като юмрук те удря в гърдите свежият въздух.Почти неможещ да дишаш едва  успяваш да разгърнеш белите си дробове ,а те от своя страна почти до колапс започват да усещат насладата на свежият и чист въздух ,примесен с капчици утринна роса.Покашлям се ,но само първият път.С хубавото бързо се свиква.

 Тръгваме по пътеката до следващата ни точка - Бабското пръскало.Въпреки ,че остава някак си встрани от маршрута и по предварителни четения не толкова примамливо като Кадемлийското ,което пък беше крайната ни цел ,останахме много очаровани от него.Пътят до там пък си е стабилно изкачване ,въпреки че  е само  на час от хижата .

Така че ,загряхме стабилно ,почти се поуплашихме ,че с това темпо доникъде няма да стигнем ,но след като погледахме красотите на Бабското пръскало ,хапнахме домашно приготени сандвичи ,засладихме с боровинки , събрахме сили и тръгнахме.Но преди да тръгнем :

                                 

Бабското пръскало е един от най-ниските водопади в Стара планина - едва 54 м .Но е много живописен ,тъй като го предшестват много водоскоци по река Бабска.Точно преди водопада има мостче откъдето може да се погледне надолу   ,а в близост може да се достигне и до погледната площадка ,откъдето можете да се насладите на цялата каскада.

Тръгваме по обратният път ,за да излезем на площадката за почивка.Там се намира и отклонението за Бабското пръскало.Т.е. ние се отклоняваме от главната пътека ,отиваме до пръскалото и отново се връщаме до нея .Лееко недообмислено решение ,защото в последствие разбрахме или по-скоро осъзнахме ,че има по-лек начин да осъществим прехода.От самата хижа Русалка директно до пръскалото и от там вече да ползваме връщането по пътеката към главният път.Но така или иначе всичко това го констатирахме пост фактум и се утешихме с мисълта ,че за следващият път ще знаем.Сега да се върнем от там от където тръгнахме ,за да поемем пътя към следващата ни точка - Кадемлийското пръскало.

Прехода е около два часа.Удивително лек .Никаква денивелация.Птички пеят ,вода шуми наоколо ,бъбрим си ,едва ли не подаскачаме и ...срещаме постоянно високопроходими автомобили ,мотори и велосипедисти.Но нали сме истински туристи ние си дерзаем пеша.Друго си е да застанеш  на скалата ,да те подухне планинския вятър ,да разпериш ръце и да повикаш ехото.А то пък ще ти отговори излизайки от скалите ,плъзгайки се изпод водопадите ,прошепвайки между вековните букови листа.

Няма никъде табели ,а и минаха вече два часа .За момент се притеснихме дали сме на правилният път .Попитахме шофьора на поредният преминаващ джип и се успокоихме ,че сме във  вярната посока. И както си вървяхме ,бърборейки ,пред нас се откри невероятна гледка.Един от най - хубавите моменти на съзерцание на водопада е изненадата от неочакваната среща с него .Просто след завоя вдигаш очи  и го виждаш .

Вълшебство.Като коси на самодива ,напълно пълноводни се сплитат и двата му ръкава .

Но смелите не спират дотук.А и ние сме дошли ,за да стигнем докрай .Започнахме да се изкачваме по камъните ,за да стигнем до самият водопад.Искахме да се изпръскаме за късмет и да се докоснем до стихията на падащата 70 метрова вода.И успяхме .

Измокрихме се порядъчно ,заредихме се с много късмет от водопада и енергия от планината и след втора доза домашно приготвени сандвичи тръгнахме по обратният път.Защото всеки ,който се заизкачва нанякъде винаги трябва да помисли ,че го очаква точно толкова път за връщане ,колкото е бил пътя и на отиване .

А връщането винаги е трудно.Започвам да се замислям за осигуряването на някакъв транспорт специално за връщане.Харесва ми изкачването ,очакването от срещата с гледката ,умората ,почивките , задъханото пиене на вода ,но връщането ми е трудно и неприятно.Като дълго и болезнено сбогуване.Като прибавим и мокрите кецове картинката става пълна ,нали ?

На връщане спряхме на хижа Русалка  и се сблъскахме с прословутото от нета гостоприемство на хижаря.Толкова се престара в черпенето,че се наложи да пия бира и кафе .Но какво пък казват ,че бирата отпускала мускулите ,пък кафето ободрявало ума .Щяхме все някак си да слезем последният час и половина.Починахме за последно и се изправихме пред финалната права - пътеката от хижа Русалка до село Тъжа ,където ни чакаше колата.Пътеката е стръмна и чакълеста и след 8 часа ходене ти се вижда нечовешки трудна .Забелязвам ,че кецовете ми са вече сухи ,което ме кара да си спомня за пръските на водопада,за дъгата отразяваща се в него ,за удоволствието .Усмихвам се .Утре ,когато мускулната треска е във вихъра си ,ще свалям снимки от фотоапарата и ще разказвам .А сега да снимам малко контражурно планината .Харесвам контражура .Сякаш блендата на фотоапарата замечтано примигва срещу слънцето и му казва ;"Не си отивай".

В село Тъжа сме .В полето събух кецовете - кокалчетата на пръстчетата ме боляха непоносимо.Но имах удоволствието да вървя боса в полето по залез .Какво повече ?

Просто още пътешествия.

Един студен ,дъждовен ,летен ден в Букурещ

Интересно какво бихте направили в нашата ситуация ; една планирана разходка с цели дванайсет човека ,организация до най-малката подробност ,дори закупуване на порядъчно количество леи и в последният момент разбираме ,че времето ни се кани много сериозно .Обещава ни седемнайсет градуса мааааксимум , порядъчно количество дъжд ,та дори и мъгла.Ами ние направихме така ; всичките дванадесет човека тръгнахме за Букурещ ,въпреки обещанията на времето.
 Пътят до Русе е осеян с камери.Навигацията ни спасяваше от последващи картички ,спасявахме и цялата компания разбира се.Дунав мост минахме сравнително бързо.Бяхме три автомобила и след привидно сериозните проверки вече бяхме в Румъния.Купихме винетки в първият Петром след Дунав мост и продължихме към Букурещ.Скоро обновеният път ни отведе до столицата за около 40 -50 мин.А тя ни посрещна още по мрачна отколкото очаквахме

Но времето не направи града по грозен ,дори копнежа ни по слънчевото време го направи по чаровен.

Все пак една европейска столица винаги има какво да ни покаже ,дори и само за ден .Навигацията този път ни подведе или може би ръката ,която въведе адреса и ни заведе на две спирки с метрото от първата ни цел :Парламента.Но така и така намерихме безплатни места за паркиране ,решихме да се възползваме от тях и се придвижихме с метрото.Ето ви и една прекрасна възможност да погледнем и тази Букурещка придобивка.

Преди за зърнем Парламента ,бяхме запленени от фонтаните и от булеварда ,точно копие на Шанз Елизе

                    ПАРЛАМЕНТА :

Парламента или така нареченият Дом на народа е втората по големина административна сграда в света след Пентагона и е отражение на мегаломанското мислене на Чаушеско.Всички знаете за Чаушеско ,нали ?Така каза и екскурзовдката ,която ни показа прелестите на тази огромна сграда.Огромна ли ? Май само това мога да кажа.Години наред за нея е работила цялата румънска икономика , в създаването на проекта са участвалли 700 архитекта и е псотроена   почти изцяло от румънски материали .

Стандартната обиколка на сградата ,за която входа е 25 леи = 12.50 лв трае около час.Сега разбирам ,че предлагат и екскурзоводи на български ,но ние ползвахме тези на английски.

Разказа ни интересни факти от строежа на сградата ,живота на Чаушеско и най-актуалните събития в нея.В момента сградата е действащ Парламент ,изградена на естествен хълм в Букурещ като близките квартали са били съборени с цел да не пречат на гледката към нея.Тук всичко се бори за рекорди на Гинес - най-високите завеси - 18 метра , най-дългият коридор - 150 метра.Има 12 надземни и 8 подземни етажа.

Гледка от терасата на първият етаж :

Тук наслаждавайки се на гледката откриваме ,че вече не вали.Облаците са пухкави и сиви ,но дъжд няма.И края на обиколката съвпада с продължението на разходката ни.Сега отново се връщаме по копието на Шанз Елизе ,дори изгрява слънце .Успяваме да забележим колко много зелени площи има тук ,колко цветя ,пейки и влюбени хора по тях.Приятно е .От едната ти страна са релаксиращото зелено , а от другата - тонизиращият шум на фонтаните - идеално за разходка

Малко по надалеч от тук ,в северният край на централната част на града  се намира

                         ТРИУМФАЛНАТА АРКА :

Построена през 1922 година първоначално от дърво ,но тъй като конструкцията била твърде лека и неиздръжлива на климатичните  условия през 1935 е построена от гранит.Издигната е в чест на войниците от Първата Световна война и е умалено копие на Парижката Триумфална арка.Тук има възможност да се изкачите ан върха й и да се насладите на гледка над Букурещ ,но ние така и не успяхме да го направим .

Въобще целия град Букурещ е едно малко копие на Париж.Отявлени почитатели на всичко френско ,румънците освен ,че строят и се държат като парижани .Малкият Париж ,така наричат Букурещ и има защо.

Има още  забележителности ,но няма как да ги обиколим за ден .Все пак както споменах в началото сме 12 човека ,деня е студено мрачен ,а и си оставихме няколко часа за прословутите огромни румънски молове.Наистина огромни , със хиляди магазинчета в тях и на много достъпни цени за нас / ето тук съседството изигра положителна роля/.

Купихме подаръци ,без тях не може .Българинът така си знае ,шом отиваш някъде на разходка задължително подарък.Може да е пошло ,но е приятно да се върнеш с найлонова торбичка от румънски мол , да я отвориш и вътре измежду шумолящите амбалажни хартии да извадиш нещо ,за да зарадваш някого.Подаръците са най-хубавата част от завръщането ,защото радват и защото разказват за там ,където си бил .

А ние в Румъния и по-точно в Букурещ пак ще отидем.Близко е ,а и има още много да се види.Така ,че някой ден преминавайки или специално отивайки пак ще минем под Триумфалната арка и най-вероятно пак ще се снимаме там

И колкото и да не ви се вярва и колкото и да ви прилича на художествена измислица ,когато се прибрахме в България ни чакаше страхотно залязващо слънце с още по - ярка и пъстра дъга .

Някак си ни стана мило и родно и сякаш това си беше само нашата ,българска дъга