вторник, 30 август 2011 г.

Приключението връх Ботев

Авантюрата Ботев дойде точно навреме.Всъщност тя си беше естествено продължение на уикендите в планината ,които тази година направихме.Потренирахме един вид.Опитахме се да се подготвим за Ботев ,но човек май трудно може да бъде напълно готов за това екстремно изкачване.Подготовката включи даже и ходене на работа с колело ,четене на пътеписи ,разглеждане на карти и най-вече правене на планове.Обичам да правя планове .Те са най-вълнуващата част от пътуването.
 Но да тръгваме.В неделя разбира се.Кога ,ако не  неделя и ако не в 6.30 .С кафе разбира се ,в колата .Тооолкова е приятно .....
Маршрута е следният - от квартал Видима на град Априлци тръгваме към хижа Плевен , от там до Ботев и всичко това по предварителни данни за около 4 часа и половина.
След Видима ,подминавате ВЕЦ-а и продължавате по тесен все още асфалтиран път .След около 4 км се стига до паркинг .Има охраняема и неохраняема част.Избрахме неохраняемата ,защото нали сме в Балкана ,пък там казват хората били по -добри.От паркинга се пресича реката и мога да ви кажа ,че от тук започва великото изкачване.До хижа Плевен по лятната пътека стигнахме за около 40 мин ,но честно да ви кажа няма никакъв смисъл да си давате толкова зор .Тръгнете по-бавно ,дайте възможност на тялото си да свикне с натоварването , а ума ви да свикне с мисълта ,че това е едва началото и има още много до заветната цел.Излизането на поляната пред хижа Плевен е истинско вълшебство.Като зайци изкачаме от гората и пред нас се открива страхотна панорама.Ботев е тъй да се каже на една ръка разстояние,Ей го къде е си казваш и даже не ти се почива ,за да продължиш напред .

А напред пътеката продължава по ски пистата ,на върха на която виждаш ето тази прекрасна гледка към хижа Плевен .
 Изкачваме се нагоре ,но вече по -плавно ,минаваме през букова гора ,което прави прехода приятен и лек.Бъбрим и едва ли не подскачаме.Вървим по план и всичко е прекрасно .Някъде след като излязохме от буковата гора дори решихме да починем .Вече беше около 11 часа и биологичният часовник в стомаха ни напомни за сандвичите в раницата.Хапнахме ,пийнахме водица и точно тук ни настигна едно момче ,с което се срещнахме някъде около хижата.Тръгнал да бере боровинки за детенцето си ,но се заприказвахме /така е в планината/ и той се присъедини към нас с идеята да качи Ботев.Така ,че станахме трима ентусиасти за превземането на върха.Заизкачвахме се и излязохме над лесопояса .Откриха се още по-красиви гледки

Следва около час и половина ходене по равен терен.Приятно ходене при това .Съчетано с  ядене на боровинки и съзерцаване на гледки под неспиращите  военни истории на любимия и новия ни спътник.За пръв път в живота си видях извор на река .Да видиш как природата създава ,как поставя началото на тази нестихваща стихия водата ,която в зародиша си е едва бликащ ручей ,а в завършека си е огромна ,черна и често почти зловеща.Дори реките са като хората - раждат се беззащитни и чисти ,а се вливат в морето тъмни и стихийни, влачещи всякакви отломки ,събирани по дългия си и лъкатушещ път към своя край .И все пак пихме вода от извора в буквалния смисъл.Докато вървяхме дългият път водещ към подножието на върха започнахме да пресмятаме колко време ще ни е нужно да го атакуваме .
Един такъв измамно объл и близък ,никак не ни респектираше и ние подобаващо го подценихме.Мда  -върхът всъщност се оказа доста по далече отколкото нашите сетива го бяха премерили ........
Така обмисляйки атаката към върха се оказахме в подножието  му и започнахме прословутото изкачване.То се оказа изпитание на силите ни ,духа и нестихващото ни чувство за хумор.Да - чувството за хумор и безкрайният  оптимизъм ни помогнаха да преодолеем върха.Кулите примамващо ни подканяха и обещаваха скорошното им достигане ,но уви както каза и нашият спътник ;"Кулите си стоят все толкова големи ,а нашите сили намаляват"!
Отначало се борехме да достигнем всеки следващ кол от маркировката ,после започнахме да броим оставащите колове ,но каква беше изненадата ни ,когато установихме ,че когато свършат коловете ,всъщност започва още едночасово изкачване.Невярващи на това ,което ни казват слизащите туристи продължихме напред и само безумния ни оптимизъм и недоверието в думите на другите ни заведоха на върха.

Ето го и него



                               
Взехме си така ценното печатче , пийнахме водийца и разбира се побъбрихме с хора ,които срещнахме там.Любимия и спътникът ни дори се запознаха с още един събрат военен ,откриха общи познати и еуфорията стана още по-пълна.
   Но да се ориентираме към слизане.Качването трая около четири часа и половина ,така че ни очакваше дълго слизане .
Никога няма да ми омръзне да казвам ,че слизането е кошмарно.Този път дори започнахме да обмисляме да си купим парапланери ,за да слизаме с тях за по-лесно.Но поне успяхме да се насладим на красивите гледки
       Успях да зърна и Видимското пръскало отгоре.Слънцето припичаше много.Когато си над 2000 метра и го няма защитният чадър на дърветата ,а разполагаш с хладният бръснещ вятър на планината почти не усещаш как кожата ти изгаря.Имаш чувството ,че топлината ,която усещаш да се разлива по тялото ти е от натоварването ,но впоследствие осъзнаваш ,че червенината си остава дори ,когато е минало дълго време от физическото натоварване.Едва тогава се сещаш за шапката в раницата ,за слънцезащитният крем  и балсамчето за устни ,но едва тогава .

Северен Джендем

 Когато слязохме под върха установихме ,че има пряка пътека към местността Мазането - там ,където бяхме оставили колата на паркинга.По данни на други туристи се спестява около час от слизането ,пък и се минава само през гора.Лошото е,че е много стръмно ,хубавото е ,че става по-бързичко отколкото през хижа Плевен.Така ,че посещението на хижата го оставихме за някой друг път .Може би зимата да дойдем и да покараме ски .
А сега да вървим надолу ,защото е неделя и искаме да я завършим подобаващо вкъщи .На чаша студена бира за отпускане на мускулите и може би ще бъде само бира.Утре ,когато умората отмине ,дишането ни се възстанови ,а млечната киселина заседне в мускулните ни влакна може би ще хапнем .Утре ,когато червеното на лицето ми стане още по червено ще извадя крема за след изгаряне .Да се надяваме ,че утре няма да е късно !

5 коментара:

  1. Аз съм била само на Мургаш. Усещането е невероятно. Завиждам ти и за гледката, и за чистия въздух и за заряда..... :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Значи...
    1. СЕЛО Априлци, абе ако кажеш така на някой то жителите му сигурно ще си навлечеш гнева им - водят се граждани.
    2. Една малка правописна грешка "спестява оокол час" - просто констатирам

    И спомням си когато последно го качвах. Приятни гледки има, а минаването през буковата горичка ми е любимо. Хубаво е, че сте хванали слънчево и спокойно време, защото горе, често се мени за минути. Приятен разказ за балкана и чистотата, която е там.

    P.S: Тези рекички, които извират са страхотни за пиене, а и от подножието на планината тръгват много от водопроводите за северна българия - Плевен, В.Търново, Ловеч и други.

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотни снимки, възхищавах се на гледките минути и много ми се искаше да сам там. Ще на правя всичко възможно да посетя тия места поне подобни.

    ОтговорИзтриване
  4. много хубава разходка сте направили, прекрасни снимки, мерси че ги споделихте тук с всички нас, ходенето сред природата дава невероятна енергия, дано да всичките да имаме повече време и да го правим по-често, продължавайте да постирате и да споделяте интересни неща с всички нас

    ОтговорИзтриване