вторник, 30 август 2011 г.

Приключението връх Ботев

Авантюрата Ботев дойде точно навреме.Всъщност тя си беше естествено продължение на уикендите в планината ,които тази година направихме.Потренирахме един вид.Опитахме се да се подготвим за Ботев ,но човек май трудно може да бъде напълно готов за това екстремно изкачване.Подготовката включи даже и ходене на работа с колело ,четене на пътеписи ,разглеждане на карти и най-вече правене на планове.Обичам да правя планове .Те са най-вълнуващата част от пътуването.
 Но да тръгваме.В неделя разбира се.Кога ,ако не  неделя и ако не в 6.30 .С кафе разбира се ,в колата .Тооолкова е приятно .....
Маршрута е следният - от квартал Видима на град Априлци тръгваме към хижа Плевен , от там до Ботев и всичко това по предварителни данни за около 4 часа и половина.
След Видима ,подминавате ВЕЦ-а и продължавате по тесен все още асфалтиран път .След около 4 км се стига до паркинг .Има охраняема и неохраняема част.Избрахме неохраняемата ,защото нали сме в Балкана ,пък там казват хората били по -добри.От паркинга се пресича реката и мога да ви кажа ,че от тук започва великото изкачване.До хижа Плевен по лятната пътека стигнахме за около 40 мин ,но честно да ви кажа няма никакъв смисъл да си давате толкова зор .Тръгнете по-бавно ,дайте възможност на тялото си да свикне с натоварването , а ума ви да свикне с мисълта ,че това е едва началото и има още много до заветната цел.Излизането на поляната пред хижа Плевен е истинско вълшебство.Като зайци изкачаме от гората и пред нас се открива страхотна панорама.Ботев е тъй да се каже на една ръка разстояние,Ей го къде е си казваш и даже не ти се почива ,за да продължиш напред .

А напред пътеката продължава по ски пистата ,на върха на която виждаш ето тази прекрасна гледка към хижа Плевен .
 Изкачваме се нагоре ,но вече по -плавно ,минаваме през букова гора ,което прави прехода приятен и лек.Бъбрим и едва ли не подскачаме.Вървим по план и всичко е прекрасно .Някъде след като излязохме от буковата гора дори решихме да починем .Вече беше около 11 часа и биологичният часовник в стомаха ни напомни за сандвичите в раницата.Хапнахме ,пийнахме водица и точно тук ни настигна едно момче ,с което се срещнахме някъде около хижата.Тръгнал да бере боровинки за детенцето си ,но се заприказвахме /така е в планината/ и той се присъедини към нас с идеята да качи Ботев.Така ,че станахме трима ентусиасти за превземането на върха.Заизкачвахме се и излязохме над лесопояса .Откриха се още по-красиви гледки

Следва около час и половина ходене по равен терен.Приятно ходене при това .Съчетано с  ядене на боровинки и съзерцаване на гледки под неспиращите  военни истории на любимия и новия ни спътник.За пръв път в живота си видях извор на река .Да видиш как природата създава ,как поставя началото на тази нестихваща стихия водата ,която в зародиша си е едва бликащ ручей ,а в завършека си е огромна ,черна и често почти зловеща.Дори реките са като хората - раждат се беззащитни и чисти ,а се вливат в морето тъмни и стихийни, влачещи всякакви отломки ,събирани по дългия си и лъкатушещ път към своя край .И все пак пихме вода от извора в буквалния смисъл.Докато вървяхме дългият път водещ към подножието на върха започнахме да пресмятаме колко време ще ни е нужно да го атакуваме .
Един такъв измамно объл и близък ,никак не ни респектираше и ние подобаващо го подценихме.Мда  -върхът всъщност се оказа доста по далече отколкото нашите сетива го бяха премерили ........
Така обмисляйки атаката към върха се оказахме в подножието  му и започнахме прословутото изкачване.То се оказа изпитание на силите ни ,духа и нестихващото ни чувство за хумор.Да - чувството за хумор и безкрайният  оптимизъм ни помогнаха да преодолеем върха.Кулите примамващо ни подканяха и обещаваха скорошното им достигане ,но уви както каза и нашият спътник ;"Кулите си стоят все толкова големи ,а нашите сили намаляват"!
Отначало се борехме да достигнем всеки следващ кол от маркировката ,после започнахме да броим оставащите колове ,но каква беше изненадата ни ,когато установихме ,че когато свършат коловете ,всъщност започва още едночасово изкачване.Невярващи на това ,което ни казват слизащите туристи продължихме напред и само безумния ни оптимизъм и недоверието в думите на другите ни заведоха на върха.

Ето го и него



                               
Взехме си така ценното печатче , пийнахме водийца и разбира се побъбрихме с хора ,които срещнахме там.Любимия и спътникът ни дори се запознаха с още един събрат военен ,откриха общи познати и еуфорията стана още по-пълна.
   Но да се ориентираме към слизане.Качването трая около четири часа и половина ,така че ни очакваше дълго слизане .
Никога няма да ми омръзне да казвам ,че слизането е кошмарно.Този път дори започнахме да обмисляме да си купим парапланери ,за да слизаме с тях за по-лесно.Но поне успяхме да се насладим на красивите гледки
       Успях да зърна и Видимското пръскало отгоре.Слънцето припичаше много.Когато си над 2000 метра и го няма защитният чадър на дърветата ,а разполагаш с хладният бръснещ вятър на планината почти не усещаш как кожата ти изгаря.Имаш чувството ,че топлината ,която усещаш да се разлива по тялото ти е от натоварването ,но впоследствие осъзнаваш ,че червенината си остава дори ,когато е минало дълго време от физическото натоварване.Едва тогава се сещаш за шапката в раницата ,за слънцезащитният крем  и балсамчето за устни ,но едва тогава .

Северен Джендем

 Когато слязохме под върха установихме ,че има пряка пътека към местността Мазането - там ,където бяхме оставили колата на паркинга.По данни на други туристи се спестява около час от слизането ,пък и се минава само през гора.Лошото е,че е много стръмно ,хубавото е ,че става по-бързичко отколкото през хижа Плевен.Така ,че посещението на хижата го оставихме за някой друг път .Може би зимата да дойдем и да покараме ски .
А сега да вървим надолу ,защото е неделя и искаме да я завършим подобаващо вкъщи .На чаша студена бира за отпускане на мускулите и може би ще бъде само бира.Утре ,когато умората отмине ,дишането ни се възстанови ,а млечната киселина заседне в мускулните ни влакна може би ще хапнем .Утре ,когато червеното на лицето ми стане още по червено ще извадя крема за след изгаряне .Да се надяваме ,че утре няма да е късно !

четвъртък, 11 август 2011 г.

Бабско и Кадемлийско пръскало - когато стихията на водата те плени

Когато ежедневието стане твърде сиво и работата твърде много ,всеки има нужда от презареждане.Е нашето го направихме само за един ден в Стара планина.Избрахме водопадите ,защото беше достатъчно далеко ,за да бъде интересно и достатъчно близо ,за да се вместим в отредените дванадесет часа , лесно за ходене и трудно за снимане .Така избрах маршрута  с.Тъжа - хижа Русалка - Бабско пръскало - Кадемлийско пръскало - хижа Русалка - с.Тъжа.
Пътуваме до село Тъжа с автомобил в шест сутринта ,пием капучино ,хапваме кроасани и бъбрим с приятели .Кой ти забелязва ,че е шест сутринта ?
Начална точка - село Тъжа.Тук малко се изхитрихме и си намерихме човек ,който да ни закара до хижа Русалка.Хубаво е ,ако решите да тръгнете и вие по същият начин да сте с високопроходим автомобил ,защото пътя е доста каменист.Не ,че не може да се мине с обикновен автомобил ,стига да не е твърде нисък ,но просто нямахме такъв да жертваме.Ние решихме да си купим спокойствието и стигнахме бързо и приятно до хижа Русалка .



А оттук се хвърляме направо в красотите на Балкана.Слизайки от колата като юмрук те удря в гърдите свежият въздух.Почти неможещ да дишаш едва  успяваш да разгърнеш белите си дробове ,а те от своя страна почти до колапс започват да усещат насладата на свежият и чист въздух ,примесен с капчици утринна роса.Покашлям се ,но само първият път.С хубавото бързо се свиква.


 Тръгваме по пътеката до следващата ни точка - Бабското пръскало.Въпреки ,че остава някак си встрани от маршрута и по предварителни четения не толкова примамливо като Кадемлийското ,което пък беше крайната ни цел ,останахме много очаровани от него.Пътят до там пък си е стабилно изкачване ,въпреки че  е само  на час от хижата .


Така че ,загряхме стабилно ,почти се поуплашихме ,че с това темпо доникъде няма да стигнем ,но след като погледахме красотите на Бабското пръскало ,хапнахме домашно приготени сандвичи ,засладихме с боровинки , събрахме сили и тръгнахме.Но преди да тръгнем :

                                 
Бабското пръскало е един от най-ниските водопади в Стара планина - едва 54 м .Но е много живописен ,тъй като го предшестват много водоскоци по река Бабска.Точно преди водопада има мостче откъдето може да се погледне надолу   ,а в близост може да се достигне и до погледната площадка ,откъдето можете да се насладите на цялата каскада.
Тръгваме по обратният път ,за да излезем на площадката за почивка.Там се намира и отклонението за Бабското пръскало.Т.е. ние се отклоняваме от главната пътека ,отиваме до пръскалото и отново се връщаме до нея .Лееко недообмислено решение ,защото в последствие разбрахме или по-скоро осъзнахме ,че има по-лек начин да осъществим прехода.От самата хижа Русалка директно до пръскалото и от там вече да ползваме връщането по пътеката към главният път.Но така или иначе всичко това го констатирахме пост фактум и се утешихме с мисълта ,че за следващият път ще знаем.Сега да се върнем от там от където тръгнахме ,за да поемем пътя към следващата ни точка - Кадемлийското пръскало.

Прехода е около два часа.Удивително лек .Никаква денивелация.Птички пеят ,вода шуми наоколо ,бъбрим си ,едва ли не подаскачаме и ...срещаме постоянно високопроходими автомобили ,мотори и велосипедисти.Но нали сме истински туристи ние си дерзаем пеша.Друго си е да застанеш  на скалата ,да те подухне планинския вятър ,да разпериш ръце и да повикаш ехото.А то пък ще ти отговори излизайки от скалите ,плъзгайки се изпод водопадите ,прошепвайки между вековните букови листа.

Няма никъде табели ,а и минаха вече два часа .За момент се притеснихме дали сме на правилният път .Попитахме шофьора на поредният преминаващ джип и се успокоихме ,че сме във  вярната посока. И както си вървяхме ,бърборейки ,пред нас се откри невероятна гледка.Един от най - хубавите моменти на съзерцание на водопада е изненадата от неочакваната среща с него .Просто след завоя вдигаш очи  и го виждаш .
Вълшебство.Като коси на самодива ,напълно пълноводни се сплитат и двата му ръкава .
Но смелите не спират дотук.А и ние сме дошли ,за да стигнем докрай .Започнахме да се изкачваме по камъните ,за да стигнем до самият водопад.Искахме да се изпръскаме за късмет и да се докоснем до стихията на падащата 70 метрова вода.И успяхме .



Измокрихме се порядъчно ,заредихме се с много късмет от водопада и енергия от планината и след втора доза домашно приготвени сандвичи тръгнахме по обратният път.Защото всеки ,който се заизкачва нанякъде винаги трябва да помисли ,че го очаква точно толкова път за връщане ,колкото е бил пътя и на отиване .

А връщането винаги е трудно.Започвам да се замислям за осигуряването на някакъв транспорт специално за връщане.Харесва ми изкачването ,очакването от срещата с гледката ,умората ,почивките , задъханото пиене на вода ,но връщането ми е трудно и неприятно.Като дълго и болезнено сбогуване.Като прибавим и мокрите кецове картинката става пълна ,нали ?


На връщане спряхме на хижа Русалка  и се сблъскахме с прословутото от нета гостоприемство на хижаря.Толкова се престара в черпенето,че се наложи да пия бира и кафе .Но какво пък казват ,че бирата отпускала мускулите ,пък кафето ободрявало ума .Щяхме все някак си да слезем последният час и половина.Починахме за последно и се изправихме пред финалната права - пътеката от хижа Русалка до село Тъжа ,където ни чакаше колата.Пътеката е стръмна и чакълеста и след 8 часа ходене ти се вижда нечовешки трудна .Забелязвам ,че кецовете ми са вече сухи ,което ме кара да си спомня за пръските на водопада,за дъгата отразяваща се в него ,за удоволствието .Усмихвам се .Утре ,когато мускулната треска е във вихъра си ,ще свалям снимки от фотоапарата и ще разказвам .А сега да снимам малко контражурно планината .Харесвам контражура .Сякаш блендата на фотоапарата замечтано примигва срещу слънцето и му казва ;"Не си отивай".


В село Тъжа сме .В полето събух кецовете - кокалчетата на пръстчетата ме боляха непоносимо.Но имах удоволствието да вървя боса в полето по залез .Какво повече ?
Просто още пътешествия.