неделя, 1 април 2012 г.

Буда + Пеща = Будапеща

ДЕН ПЪРВИ - Здравей ,Будапеща!


Нулираме километража .
Багажът е готов ,часът е 3 през нощта ,в колата си имам топло одеалце и мека възглавничка ,а навигацията учтиво ни показва ,че ни предстоят точно 1004 км .С две думи разполагаме с всички удобства за едно приятно пътуване.
Потегляме бавно по пустите улици към крайната си цел Будапеща.
След подробно проучване на вариантите за пътуване се спряхме на следният маршрут - Горна Оряховица -  София - Ниш - Белград - Нови сад - Будапеща.Сериозно се бях притеснила за преминаването на Сърбия ,имайки впредвид легендите ,които се носят за сръбските митничари,сръбските полицаи и сръбските крадци.Незнам дали имахме късмет или може би спазвахме прекалено точно правилата за движение и най -вече ограничението на скоростта ,спирахме на сигурни бензиностанции /естествено ОМВ/ и вдъхваме на митничарите спокойствието и невиността на средностатистическо младо българско семейство .Преминахме Сърбия хапвайки банички "со месо ",пийвайки капучино и карайки със 130 по магистралата .Като казах магистралата - заслужава си целите 13 евро пътни такси за двете магистрали - Ниш- Белград и Белград - Нови Сад.Пътува се бързо ,удобно и комфортно .
На КПП -то на унгарската граница се изви една опашка от сръбски автомобили и о ,какво облекчение изпитахме ,когато видяхме отделните терминали за граждани на страни от ЕС.И хоп ,бяхме първата и единствена кола там .Тържествено преминахме покрай колоната от сръбски автомобили,погалихме самочувстието си и влязохме в Унгария.
В Унгария си купете винетка - продават още на митницата ,ако ли не на първата бензиностанция.Минималната винетка е за 10 дни .А,забравих снабдете се с форинти.В България трудно ще намерите ,но си вземете евро и в първата банка в Унгария си обменете.Иначе по принцип навсякъде сме плащали с кредитна карта ,за да избегнем злоупотребите с валутата ,но все пак на разните пазарчета ще ви е трудно да пазарувате с кредитна карта ,а курса на еврото едва ли ще ви се стори изгоден.
Остават някакви си 180 км до столицата Будапеща.Преминаваме ги удивително приятно ,въпреки дългият изминат път .Дори и пролетта в Унгария е две стъпки пред нашата .Дърветата са започнали да се разлистват ,тревата е мораво зелена ,а небето наситено синьо.
Влизаме в Будапеща,много лесен за ориентиране град и право към хотела.Настанихме се бързо ,взехме душ и се отправихме към първата си пешеходна  разходка в Будапеща,която от своя страна започна супер безцелно ,т.е. излъгах главният ориентир беше Дунав ,но само толкова.Но ето ,че преди да стигнем до Дунав ,току пред хотела ни видяхме базиликата св.Стефан .




Базиликата е най-голямата църква в Будапеща.Висока е цели 96 м .Точно колкото е висок и Парламента ,но за него по-късно.От върха на кулата казват ,че се откривала приказна гледка ,но ние така и не се качихме.
Продължаваме към Дунав и накрая на улицата излизаме на площад Рузвелт ,откъдето се открива страхотна гледка към верижният мост Сечени .Грандиозно творение 
.Представлява висящ мост и е първият построен в Будапеща още през далечната 1849 г.Да повървим по него ,да се насладим на трептящото му от автомобилите  тяло ,на смелите велосипедисти ,които сноват постоянно и в двете посоки и да стигнем до Буда .
В другият край на моста ни очаква зъбчатата железница .Влакче ,което пътува само 95 м ,но преодолява удивителният наклон от 48 %.Бързо и лесно се изкачваме на крепостният хълм и виждаме това :
И тук се сблъскваме за първи път с тълпата туристи.Повярвайте ми много са.Отвсякъде се сипеше разнообразна реч.Стотици професионални и не професионални фотоапарати щракаха и запечатваха Буда в спомени.Бяхме се изкачили на крепостният хълм - едно прекрасно място пълно с история ,величествена архитектура ,павирани улици ,музеи и най-вече туристи.Ах,тези унгарци.Успели да съхранят всичко ,което имат .Да възстановят миналото си и да го поднесат на света по най-величественият начин .Защото Буда е обсаждана над 30 пъти и неведнъж разрушавана .Тук на крепостният хълм малко преди  залез ще се насладим на 

Крепостната стена и Кралският дворец - величествено наследство от Хабсбургите


Църквата св.Матиас 
Църквата е кръстена на крал Матиаш ,който се е венчал два пъти в нея .По време а турското робство е служела като джамия .Една далечна легенда разказва ,че когато турците съборили една от стените на църквата зад нея се появила скулптура на Дева Мария.Вечерта преди службата им Девата им се явила и те побягнали ,изгубвайки вярата си.Така Дева Мария спасила Буда.

Рибарските кули 
Рибарският бастион /Halászbástya/  се състои от седем кули , символизиращи седемте унгарски племена, заселили се в Панонската низина в края на първото хилядолетие.Разположени на тераса от която се открива вълшебна гледка към Пеща и най-вече към Парламента,река Дунав и остров Маргарет.В миналото тук е имало крепостни стени ,защитавани от Задругата на рибарите .

Паметника на чумата 

И тук като във Виена си имат паметник на чумата .Представлява 14 - метрова колона на св.Троица.Изграден е през 1706 г.
Тук ще минете покрай старото кметство на Буда.,Паметника с конника ,представляваш крал Ищван I,Дома на Унгарските вина и много други забележителности.
Но оставяме Буда и тръгваме към Парламента ,защото слънцето е към своя дневен път и аз искам да използвам идеалното време за нощни снимки.Времето,когато не е прекалено тъмно и небето има тъмносиньо мастилен оттенък .
Ето го и него .
Величествен е ,нали?Е ,тук ще ви засипя с малко суха информация :Парламента е завършен през 1904 г като за построяването му са използвани 40 милиона тухли и 40 килограма злато .Дълъг е 268 м ,широк 123 м и висок 96 м .Спирам ,спирам ,тази информация я има навсякъде .Аз ще ви разкажа ,че прекарах около час в снимане в пълно бойно снаряжение - стативи ,филтри и тем подобни на ветровитият бряг на Дунав ,мъжа до мен гладен и нервно потропващ ,а аз мъчеща се със самоснимачката ,защото все отлагам да си купя пустото дистанционно.Дано поне снимката ви хареса и всичко да си е струвало .
Иначе будапещенци не пестят пари за осветление.Нощна Будапеща се оказва невероятен разкош.И всичко ,което през деня ти се е струвало не толкова грандиозно ,сега блести с пълна сила.По брега на Дунава не само туристите съзерцават светещите сгради.Много млади хора бяха тук на бутилка Токайско вино в компанията на себе си и града.Идилично ,нали ?

Ето и Парламента малко преди залез 
                                     Нощна Будапеща  
Рибарският бастион ,църквата св.Матиаш и хотел Хилтън  
Верижният мост


И след дългото пътуване през деня и разходката в града вечеряхме в един италиански ресторант на площада пред базиликата св.Ищван .Нямахме време да търсим национална кухня ,но два коктейла Strawberry night ни се отразиха релаксиращо .Пухените завивки на хотела ни очакваха ,както и следващият ден .А за него имаме големи планове.

ДЕН ВТОРИ - Добро утро ,Будапеща!

В крак с нашата часова зона се събудихме в 6 унгарско време ,което ни предостави богата закуска в хотела и пусти улици.Така че,хапнахме унгарско саламче ,сиренце ,няколко виенски кроасана и поехме по булевард Андраши . Андраши е будапещенското Шанз Елизе.Тук е Меката на модата .Обсипана с бутици на всички световни дизайнери ,булевард Андраши е превърната в подиум на модата.Тук е разположен и Домът на терор издигнат в памет на жертвите от комунизма и Холокоста.

Магазинче за цветя по Андраши

В последната си част ,след кръстовището Октогон ,булевард Андраши преминава в три платна ,а отсрани ще забележите луксозните вили с малки ,зелени градинки ,обсипани с току що цъфнали дръвчета.В края на булеварда се намира Площада  на героите



В центъра на площада се издига 36 метрова колона ,наречена Паметник  на хилядолетието ,на върха на която има статуя на архангел Гавраил .Той се явил на сън на крал Ищван и му заповядал да покръсти унгарците в Христовата вяра.Останалите статуи изобразяват герои от унгарската история.
Зад паметника се намира градската градина.Тук будапещенци идват да направят сутрешният си крос или просто да релаксират сред природата.Така направихме и ние.След ходенето  по Андраши ,след дългата фотосесия на Площада на героите поседнахме сред природата ,за да съберем сили и начертаем маршрута за по-нататък .
Точно покрай нас минава и първата линия на метрото ,построена в Европа.
В момента фигурираща в културното наследство на Юнеско със запазени автентични метростанции ,линия номер 1 на будапещенското метро минава под цялата улица Андраши и ни връща обратно точно до Дунав .
Спирката на метрото на линия 1 на булевард Андраши 

Излизаме на площад "Вьорьошмарти" и попадаме в кафене "Жербо".Съвсем случайно и непланирано се озовахме в едно от най-известните кафенета в града,прославено със сладкаря си Емил Жербо .Но ние не се поддадохме на сладкарските изкушения и изпихме горчивото си кафе Юлиус Майнл ,за което така ни беше домъчняло ,изпихме газираната си вода / така и не се научих да си поръчам негазирана/ и се отправихме към улица Ваци .
Това е втората по големина търговска улица ,но далче под нивото на Андраши .Тук са съсредоточени магазини на средностатистическите и широкоизвестни марки за дрехи ,аксесоари и обувки .Времето в магазинте по улица Ваци минава изключително бързо.Купихме си по нещо и се запътихме към моста Елизабет .Наречен на кралица Елизабет /Сиси/ моста е напълно възстановен през 1964 г Другият му край ни отвежда до хълма Гелерт и Цитаделата 
Моста Елизабет
Моста Елизабет

Докато вървяхме по безкрайните алеи на хълма Гелерт се радвах ,че преди това взехме метрото ,починахме си подобаващо и че някой се е сетил да постави няколко десетки пейки по пътя ни.Бавно и славно все пак се изкачихме и разбира се не съжалявахме ,защото от хълма се открива невероятна гледка към Дунав  и Крепостният хълм.И все пак това е най-високото място в Будапеща.

Пробивайки си път между останалите туристи  стигнахме до паметника на св.Гелерт ,който всъщност е издигнат в памет на епископ св.Гелерт ,който е бил прикован към бъчва и търкулнат надолу към Дунав от езическите унгарци.
Цитаделата пък е построена от Хабсбургите и е използвана ,за да сплашва
 унгарските бунтовници.По-късно през Втората Световна война е използвана за противовъздушна отбрана.





На върха можете да изядете по един гулаш ,да си купите сувенири и ви уверявам ,че не е по-скъпо отколкото на друго скъпо място в Будапеща,а избора е голям.Аз лично си купих една тениска с надпис Будапеща ,което май ми се превръща в традиция от всяко пътуване .
От хълма Гелерт се опитахме да стигнем до другият край на Буда ,преследвайки  дълго рекламирани в пътеводителя ни палачинки.Не успяхме,защото ориентацията ни изневери и се наложи да се върнем надолу отново до моста Елизабет по дългите алеи на хълма Гелерт.Поне на слизане успяхме да щракнем още някоя и друга гледка .


Кралският дворец 



              А сега право към палачинките .След дългата разходка из хълма Гелерт заслужаваме малко кулинарно удоволствие .Отправихме се към едн закрит пазар ,намиращ се срещу Парламента ,но определно нямахме сили да вървим до там пеша.И въобще да си знаете ,че Будапеща е много голям град изабележителностите ,старателно упоменати във всички справочници не стоят никак близо една до друга.За сметка на това градът е перфектно устроен със всички видове транспорт ,включително и наземна железница.Така ,че с подходяща карта на транспорта ще стигнете докъдето искате лесно и удобно .Така и ние се оказахме на автобусната спирка пред моста Елизабет и в очакване на автобуса се поогледах за място откъдето на закупим билети.Някъде по форумите преди пътуването бях чела,че трябва да се купи предварително билет ,но аз така и не намерих откъде.Влязохме в автобуса и директно при шофьора.Той ,разбира се не говореше грам английски ,но определено разбра за какво го питаме ,каза категорично НЕ и ние веднага се превърнахме в най-обикновени гратисчии.
След вкусните палачинките се отправихме към хотела за малка доза почивка.Този път пътувахме по метро линията ,преминаваща под Дунав.
 Вечерта се озовахме отново на площад "Вьорьошмарти",където през деня само набързо минахме през традиционният базар .Незнам дали е целогодишен или е само по време на някакви събития / в момента се провеждаше международен музикален фестивал /,но определено беше събрал цяла Унгария в себе си .Тук се продаваха от ароматизатори,направени от плодове и билки до сирене с бекон  ,ягодово вино и червени люти чушки.Решихме тази вечер да бъде унгарска ,така че ядохме гулаш ,сипан в издълбано хлебче вместо купичка ,люта наденица и за десерт току що изпечен ванилов козунак.Купихме си и някои малки изкушения за вкъщи и малки подаръчета за приятели и уморени ,но доволни се прибрахме в хотелската стая .


ДЕН ТРЕТИ - Довиждане ,Будапеща!


Днес си тръгваме.Но не бързаме .Останаха ни няколко часа в ранната неделна утрин ,въпреки смяната на зимното часово време с лятно .Имахме време за една обиколка на еврейският квартал .Не,не сме го забравили .


Започнахме от Синагогата на ул.Дохани 


През 1939 г евреите в Будапеща наброяват близо 200 000 души .Това е било около 21% от местното население.Почти не е имало крайни евреи и повечето са се самоопределяли като част от унгарското население ,Но в края на 1944 г е изградена бетонна стена ,която е откъснала евреите от останалата част на града и е превърнала квартала в гето.Тук са намерили смъртта си хиляди евреи по времето на Холокоста .Хиляди ли казах ?Стотици хиляди .
Оттук обикаляме целият еврейски квартал.Срещаме най-обикновени еврейски магазинчета с надписи на иврит ,църкви и сгради ,които са били убежище на евреите през Втората световна война.


И накрая ,когато си мислех ,че времето няма да ни стигне за това се озовахме на площад Ференц Лист .Площада е с типична творческа атмосфера .Рано сутринта по кафетата имаше клиенти по-скоро осъмнали тук на чаша бира .
Паметника на Ференц Лист

От площад Ференц Лист отново като за последно минаваме по булевард Андраши .Лъскавите бутици са типично по неделно затворени .Чистачите подготвяха улицата за стотиците туристи очакващи ги през следобеда ,а колоездачите препускаха необозпокоявани от никого .


Тук колоездачите са достатъчно - достатъчно много ,достатъчно бързи и достатъчно внимателни .Все още има какво да се желае относно организацията им на движение за колоездачи ,но нека не ги съдим ,защото в София и толкова няма.


Минаваме край операта ,за да завършим разходката си из Будапеща пред хотела ни.



Както сами разбирате нашата разходка върви към своя край .Време е да освободим стаята в перфектният хотел К&К Опера / не мога да не го похваля просто/, време е да си платим сметките и да изкараме отпочиналият Пижо от подземният гараж.Чака ни дълъг път наобратно ,което в никакъв случай не ни притеснява ,защото ние обичаме да пътуваме.След толкова време в приключения установявам ,че самото движение на колата ме зарежда.
И така отпътуваме от Будапеща и й казваме довиждане.
Може при някое по дълго пътуване да спрем и да хапнем гулаш на Цитаделата ,че това определено го отчитам като пропуснат момент.
А нас краят на деня ни застигна няколко километра след Ниш. 


Няколко часа по-късно ,когато пристигнахме пред вкъщи километража показваше 
2008 км .



9 коментара:

  1. Невероятни снимки и дворци! Малко ти завиждам за това пътуване...

    ОтговорИзтриване
  2. Спомням си, че имах точно такава картичка с Нощния Парламент :) Страхотни снимки!

    ОтговорИзтриване
  3. Крепостната стена и Кралският дворец - величествено наследство от Хабсбургите е едно уникално и спокойно място. Блога е много богат на снимки, хареса ми!

    ОтговорИзтриване
  4. Рибарските кули се много красиви. Будапеща е чудесен град. Прекарал си си добре като гледам от снимките и написаното.

    ОтговорИзтриване
  5. Място където си струва да се отиде.Има какво да се види и разгледа и най-вече да се научи.Човек трябва да пътува и да се запознава с различните народи.Наистина едно грандиозно творение
    .Страхотен висящ мост и е първият построен в Будапеща още през далечната 1849 г.Благодаря за снимката му.Дано в скоро време и аз да мога да повървя по него ,да се насладя на трептящото му от автомобилите тяло ,на смелите велосипедисти ,които сноват постоянно и в двете посоки и да стигнем до Буда .През 1939 г евреите в Будапеща наброяват близо 200 000 души .Това е било около 21% от местното население.Почти не е имало крайни евреи и повечето са се самоопределяли като част от унгарското население ,Но в края на 1944 г е изградена бетонна стена ,която е откъснала евреите от останалата част на града и е превърнала квартала в гето.Тук са намерили смъртта си хиляди евреи по времето на Холокоста .Радвам се че научих всичко това.Страхотен блог.

    ОтговорИзтриване
  6. За кратко и аз имах щастието да видя Будащера през ноща и е един великолепен град от който не ти се тръгва. С всичките тези светлини и разкошни сгради.....една приказка, благодаря за статия и хубавите снимки.Добре че даваш този съвет за...."В Унгария си купете винетка - продават още на митницата ,ако ли не на първата бензиностанция.Минималната винетка е за 10 дни .А,забравих снабдете се с форинти.В България трудно ще намерите ,но си вземете евро и в първата банка в Унгария си обменете.Иначе по принцип навсякъде сме плащали с кредитна карта ,за да избегнем злоупотребите с валутата ,но все пак на разните пазарчета ще ви е трудно да пазарувате с кредитна карта ,а курса на еврото едва ли ще ви се стори изгоден." напълно съм съгласна, че за малките сувенирчета малко трудно ще можете да си пазарувате с карта и ви трябват дребни!

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря за прекрасната статия и страхотните снимки! Вече нямам съмнение, че трябва, и ще посетим този наистина красив град!

    ОтговорИзтриване
  8. Много хубав блог. Благодаря за ценната информация. Пожелавам живот и здраве и още много пътувания!

    ОтговорИзтриване
  9. Прекрасен блог,красиви снимки.Благодаря! И ние пътуваме след седмица с 5-6 дни престой в Будапеща.Дано се насладим на този чудесен град!

    ОтговорИзтриване