четвъртък, 11 август 2011 г.

Бабско и Кадемлийско пръскало - когато стихията на водата те плени

Когато ежедневието стане твърде сиво и работата твърде много ,всеки има нужда от презареждане.Е нашето го направихме само за един ден в Стара планина.Избрахме водопадите ,защото беше достатъчно далеко ,за да бъде интересно и достатъчно близо ,за да се вместим в отредените дванадесет часа , лесно за ходене и трудно за снимане .Така избрах маршрута  с.Тъжа - хижа Русалка - Бабско пръскало - Кадемлийско пръскало - хижа Русалка - с.Тъжа.
Пътуваме до село Тъжа с автомобил в шест сутринта ,пием капучино ,хапваме кроасани и бъбрим с приятели .Кой ти забелязва ,че е шест сутринта ?
Начална точка - село Тъжа.Тук малко се изхитрихме и си намерихме човек ,който да ни закара до хижа Русалка.Хубаво е ,ако решите да тръгнете и вие по същият начин да сте с високопроходим автомобил ,защото пътя е доста каменист.Не ,че не може да се мине с обикновен автомобил ,стига да не е твърде нисък ,но просто нямахме такъв да жертваме.Ние решихме да си купим спокойствието и стигнахме бързо и приятно до хижа Русалка .



А оттук се хвърляме направо в красотите на Балкана.Слизайки от колата като юмрук те удря в гърдите свежият въздух.Почти неможещ да дишаш едва  успяваш да разгърнеш белите си дробове ,а те от своя страна почти до колапс започват да усещат насладата на свежият и чист въздух ,примесен с капчици утринна роса.Покашлям се ,но само първият път.С хубавото бързо се свиква.


 Тръгваме по пътеката до следващата ни точка - Бабското пръскало.Въпреки ,че остава някак си встрани от маршрута и по предварителни четения не толкова примамливо като Кадемлийското ,което пък беше крайната ни цел ,останахме много очаровани от него.Пътят до там пък си е стабилно изкачване ,въпреки че  е само  на час от хижата .


Така че ,загряхме стабилно ,почти се поуплашихме ,че с това темпо доникъде няма да стигнем ,но след като погледахме красотите на Бабското пръскало ,хапнахме домашно приготени сандвичи ,засладихме с боровинки , събрахме сили и тръгнахме.Но преди да тръгнем :

                                 
Бабското пръскало е един от най-ниските водопади в Стара планина - едва 54 м .Но е много живописен ,тъй като го предшестват много водоскоци по река Бабска.Точно преди водопада има мостче откъдето може да се погледне надолу   ,а в близост може да се достигне и до погледната площадка ,откъдето можете да се насладите на цялата каскада.
Тръгваме по обратният път ,за да излезем на площадката за почивка.Там се намира и отклонението за Бабското пръскало.Т.е. ние се отклоняваме от главната пътека ,отиваме до пръскалото и отново се връщаме до нея .Лееко недообмислено решение ,защото в последствие разбрахме или по-скоро осъзнахме ,че има по-лек начин да осъществим прехода.От самата хижа Русалка директно до пръскалото и от там вече да ползваме връщането по пътеката към главният път.Но така или иначе всичко това го констатирахме пост фактум и се утешихме с мисълта ,че за следващият път ще знаем.Сега да се върнем от там от където тръгнахме ,за да поемем пътя към следващата ни точка - Кадемлийското пръскало.

Прехода е около два часа.Удивително лек .Никаква денивелация.Птички пеят ,вода шуми наоколо ,бъбрим си ,едва ли не подаскачаме и ...срещаме постоянно високопроходими автомобили ,мотори и велосипедисти.Но нали сме истински туристи ние си дерзаем пеша.Друго си е да застанеш  на скалата ,да те подухне планинския вятър ,да разпериш ръце и да повикаш ехото.А то пък ще ти отговори излизайки от скалите ,плъзгайки се изпод водопадите ,прошепвайки между вековните букови листа.

Няма никъде табели ,а и минаха вече два часа .За момент се притеснихме дали сме на правилният път .Попитахме шофьора на поредният преминаващ джип и се успокоихме ,че сме във  вярната посока. И както си вървяхме ,бърборейки ,пред нас се откри невероятна гледка.Един от най - хубавите моменти на съзерцание на водопада е изненадата от неочакваната среща с него .Просто след завоя вдигаш очи  и го виждаш .
Вълшебство.Като коси на самодива ,напълно пълноводни се сплитат и двата му ръкава .
Но смелите не спират дотук.А и ние сме дошли ,за да стигнем докрай .Започнахме да се изкачваме по камъните ,за да стигнем до самият водопад.Искахме да се изпръскаме за късмет и да се докоснем до стихията на падащата 70 метрова вода.И успяхме .



Измокрихме се порядъчно ,заредихме се с много късмет от водопада и енергия от планината и след втора доза домашно приготвени сандвичи тръгнахме по обратният път.Защото всеки ,който се заизкачва нанякъде винаги трябва да помисли ,че го очаква точно толкова път за връщане ,колкото е бил пътя и на отиване .

А връщането винаги е трудно.Започвам да се замислям за осигуряването на някакъв транспорт специално за връщане.Харесва ми изкачването ,очакването от срещата с гледката ,умората ,почивките , задъханото пиене на вода ,но връщането ми е трудно и неприятно.Като дълго и болезнено сбогуване.Като прибавим и мокрите кецове картинката става пълна ,нали ?


На връщане спряхме на хижа Русалка  и се сблъскахме с прословутото от нета гостоприемство на хижаря.Толкова се престара в черпенето,че се наложи да пия бира и кафе .Но какво пък казват ,че бирата отпускала мускулите ,пък кафето ободрявало ума .Щяхме все някак си да слезем последният час и половина.Починахме за последно и се изправихме пред финалната права - пътеката от хижа Русалка до село Тъжа ,където ни чакаше колата.Пътеката е стръмна и чакълеста и след 8 часа ходене ти се вижда нечовешки трудна .Забелязвам ,че кецовете ми са вече сухи ,което ме кара да си спомня за пръските на водопада,за дъгата отразяваща се в него ,за удоволствието .Усмихвам се .Утре ,когато мускулната треска е във вихъра си ,ще свалям снимки от фотоапарата и ще разказвам .А сега да снимам малко контражурно планината .Харесвам контражура .Сякаш блендата на фотоапарата замечтано примигва срещу слънцето и му казва ;"Не си отивай".


В село Тъжа сме .В полето събух кецовете - кокалчетата на пръстчетата ме боляха непоносимо.Но имах удоволствието да вървя боса в полето по залез .Какво повече ?
Просто още пътешествия.


4 коментара:

  1. "В полето събух кецовете - кокалчетата на пръстчетата ме боляха непоносимо.Но имах удоволствието да вървя боса в полето по залез" - завидях ти за това усещане :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Хубава разходка, като за еднодневка сте си спретнали! От другата страна е пълно с водопади. Пенчовското пръскало, Петкановите водопади и т.н. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Знам,знам,четох аз твоите пътеписи ,но ми се вижда страшничко!

    ОтговорИзтриване
  4. Всичко хубаво, но ако си промениш цвета на текста ще може да се прочете. :)

    ОтговорИзтриване