понеделник, 29 април 2013 г.

Барселона - футбол,Гауди и un vino tinto

Така се случва понякога.Отнякъде ти пада едно пътуване и въпреки прекачването в Мюнхен ,нямаше как да я откажа тази Барселона.Просто нямаше как.А самолетите /да прощават всички летци,стюардеси ,парашутисти и всякакви фенове на летенето/,но са си едно ужасно средство за придвижване.За съжаление - необходимо зло.Така и не можах да им свикна и следващият път,обещавам ще пия едно червено вино в самолета за ваше здраве.
 Летим над Средиземно море ,а морската шир ,небето и облаците се сливат .За мен са различно сини ,но определено преливат едно в друго .
Красиво е ,когато кацаш и някак си градът те посреща един такъв малък ,набразден от чертички - улички ,които впоследстие се оказват дълги булеварди и ходейки по тях в края на деня ,понякога изглеждат ужасно дълги и безкрайно уморителни.Но все още там, горе са едно мъничко предизвикателство.
 Барселона - столицата на Каталуния.Знам,че звучи много сухо и започва някак си като урок по география ,но впоследствие разбрах ,че всичко се крие именно в този факт.Две ключови събития всъщност изиграват роля в развитието на града и не мога да не ги спомена - Световно изложение през 1988 и 1929 и Олимпиадата през 1992.Много сгради ,съоръжения и дори цели квартали като Олимпийското селище и пристанище са построени именно за и около тези събития.
Но да тръгнем към Монджуик,защото все от някъде трябва да започнем.В перфектно уредената Барселона не е никак трудно да стигнеш дотам с Метро .Може да стигнете до него от площад Испания или пък от паметника на Христофор Колумб само на една спирка с метрото като след това само за 2-3 минутки с влакче се изкачвате на върха на хълма.Тук се наслаждаваме на приказна гледка към града.Като за първа среща си заслужава да погледнеш отвисоко и  просто да подишаш средиземноморски въздух.



На хълма Монджуик може да се види  внушителната сграда на Националният Дворец,където се помещава Националният музей на изкуствата.Впечатляваща архитектура,омайваща каскада от фонтани ,която за съжаление видях ,но не успях да снимам.Два - три дни по -късно ,когато се върнах да ги снимам те просто не работеха.
    



Испанското село е нещо,което не трябва да се изпуска.Тук могат да се видят сгради с най-различна архитектура,занаятчийски работилнички и малки магазинчета .Останалата част от хълма е изпъстрена с ресторантчета ,забавления за децата и приказно дълги извиващи се алеи.Тук за Олимпиадата през 1992 година са построени не малко съоръжения ,които сега създават преимуществото на много каталунци да се занимават със спорт в свободното си време.Като казах спорт - очароваха ме тези испанци с техните сутрешни кросове по крайбрежната алея ,със слушалки в ушите и усмивка на лицето.Страхотни са просто .Толкова енергия и ентусиазъм струи от човек ,който рано сутрин те разминава със бягаща стъпка ,докато ти разхождаш преялия си корем след обилната закуска в хотела.Защото тези закуски честно да ви кажа са ужасно вредно нещо.Уж сервирани хиляди здравословни  неща ,а накрая се оказва,че си изял количество храна ,което принципно си изяждаш за ден.
Но да слезем от Монджуик ,да с разходим по площад Испания ,да минем по прочутата Ла Рамбла /улица с много магазинчета и кафенета,която е уникално претъпкана от туристи/ и минавайки покрай паметника на Христофор Колумб слизаме на пристанището.



Това е част на Барселона ,която почти изцяло е построена за Олимпийските игри .Но така се е създала страхотна морска атмосфера от молове почти в морето,клубове по крайбрежната улица  до малки ,уютни ресторантчета с морски специалитети .Ах,тези морски специалитети колко са им любими и с каква гордост ги сервират с хлебче ,намазано с доматена салца.На масата присъства и задължително висококачествен зехтин както и много ,много бяло и червено вино ,което всъщност най-вероятно ще спомена няколко пъти по нататък.
Но виното е достатъчно за днес ,прибираме се в хотела ,тъй като двата полета ,разходката в леко ръмящият дъжд и многото емоции си казват думата.А утре ни чака тежък ден.Утре сме на великият Камп Ноу.

Гордостта на барселонци е този стадион.Не само стадиона разбира се ,отбора ,играчите ,всичко това е повод за гордост,патриотизъм.Такъв фанатичен патриотизъм ,за който честно казано мъничко завиждам.Не,че съм луд фен на Барса ,но се възхищавам на хората как успяват да се забавляват на футболен мач.Успяват да отидат с децата си ,без да пушат,без да псуват и без да чупят седалки.Просто пеят каталунски песни ,развяват каталунското знаме и заедно с цялото си семейство се наслаждават на футболната игра.За първи път видях да не се освирква противниковият отбор ,да се аплодират добри разигравания и попадения ,за първи път участвах в мексиканска вълна и бях част от победата.Тази еуфорична ,обсебваща и така желана победа.



А Камп Ноу си е добре смазана машина за пари.Може да направите обиколка на стадиона ,която включва съблекалните на футболистите /само на гостуващите ,защото доколкото разбрах има две неприкосновени неща на този стадион - съблекалнята на играчите на Барса и тревата/,залата за пресконференции,мястото откъдето излизат играчите на терена ,ложите и резервните скамейки.

После може да се разгледа и музея.Там ще намерите фланелката на Стоичков.И накрая отново можете да похарчите някой лев във фен шоп-а на ФК Барселона.
За мое удивление той работеше и по време на мача ,който започна в 22 часа.Нищо не ги спира тези хора да печелят и най-важното е ,че знаят как.
Споменах по горе Стоичков,но пак да кажа:Чуят ли,че си българин просто такова възхищение се изписва на лицата им.Веднага започват да търсят в телефона си снимки със Стоичков на децата им или пък разказват за места ,където са го срещали.Факт е,че го обожават и може би има защо.Може би любовта им е взаимна .

Но ,да пийнем червено вино ,да хапнем тапас и да направим една късна вечерна разходка по крайбрежната,защото е петък и клубовете са пълни на макс.Барселонците работят до късно ,защото си имат прилична обедна почивка от поне 4 часа,разбира се заради климата ,при който лятото се характеризира с убийствена влажност.Разбира се,поради тази причина и излизат късно вечер и чак след 1 може да ги срещнеш в клуб тип дискотека.Там забавленията продължават до около 5 часа и след това ,на който не му се прибира продължава веселбата в типични кафенета на чаша горещ домашен шоколад.

Следващият ден сме посветили на Антонио Гауди - другата гордост на барселонците.
Гениалният архитект ,оставил дълбока следа в архитектурата на града.
Не пропускайте парка Гюел - вълшебно място от зеленина и величествената архитектура на Гауди.Гауди всъщност е бил покровителстван от индустриалеца Гюел,който е дал собствената си градина на архитекта да изявява гениалният си талант.
Органик стил на Гауди
Къщата ,в която е живял Антонио Гауди с баща си ,тъй като е бил дълбоко религиозен и не е  съжитествал с жена.Цялото си време е отделял да създава уникалните си творения.



Разгледайте ,починете си сред красивата зеленина и папагалите.Отпуснете се хубавичко преди да си тръгнете от парка,защото продължаваме към Саграда Фамилия т.нар. недовършена църква на Антонио Гауди.

Внушителна е.Строежът й започва през 1882 г и Гауди я строи до смъртта си през 1926 г.Обсебен от идеята за църквата през цялото време на строежа й той живее в малка постройка близо до нея ,но така и не я завършва.Построена е само една кула или около 10 % от планираното.Барселонците все още я дострояват ,отначало с помощта на ученици на Гауди ,а после с компютърни догадки за великите планове на архитекта.



Гауди е навсякъде из Барселона.Ето още едно негово творение ; Casa Mila.
Нито една от стените на тази сграда не е права и нито един балкон не се повтаря с друг.



Барселона е типичен туристически град .Има много места ,които могат да се видят.Разкошната архитектура е навсякъде ,не е за изпускане музеят на Пикасо,можете да се разходите и до близката свещена планина Монсерат,но ние видяхме това.Останалото посветихме на националната им кухня - на жестоките телешки пържоли ,поднесени кърваво сурови,на бялото и червено вино ,на разкошните десерти от крем Каталуния до брилянтни импровизации на тема ябълков пай ,на морските деликатеси,на отказващите да говорят английски ,каталунски сервитьори.Отивайки в Барселона ви стига да знаете само следната фраза :Un vino tinto.
Обратните полети не са толкова страшни ,защото се връщаме у дома.Там,където  едно малко петмесечно момченце ме чакаше да се прибера.