неделя, 15 септември 2013 г.

Кратки езерни разходки из Пирин

Пътешествията ,приключенията и разходките ни влекат.Но с бебе на 10 месеца маршрутите стават по къси ,начинанията не толкова рискови и въобще всичко вече е различно.Но решихме да предложим на нашият син красивите гледки на Пирин,чист  въздух и доза приключение.Ами да свиква.Нали мама обича да снима ,а тате е верен поддръжник на приключенският й дух.
Бях си набелязала три езера около хижа Вихрен - Окото,Рибно Бъндеришко и Муратово.Наистина не много труден маршрут впредид ,че с нас има бебе,не и много лек ,за да задоволи донякъде желанието ни за приключения.
Стигаме до хижа Вихрен с кола.Делничен ден е ,а няма места за паркиране и си казваш:Страхотно!Колко много хора в планината.Докато извадим кенгурото ,нагласим бурканчета с пюрета и шишета с водичка ,наоколо притъмня.Ами сега?Утешихме се ,че ще си сложим печатче от 100-те национални туристически обекта на хижата и решихме да с епоразходим поне около нея.Така де.Качили сме се дотук и да не подишаме поне малко чист въздух.
 
Мъглата ни настига ,но ние решаваме да стигнем поне до езерото Окото .Хей ,къде е за 15 мин сме там.Каквото и да се случи бързо ,бързо ще се върнем в хижата.И продължихме.
 
Ето го и езерото Окото.
 
 
Езерото Окото е малко на площ и за площта си доста дълбоко - цели 5 м.Малко и овално е и затова се нарича Окото.То е първото езеро от езерната група Бъндеришки езера.
Тук времето беше прилично и понеже стигнахме много лесно дотук , решихме да опитаме да стигнем до Рибно Бъндеришко езеро.Имахме си и компания - още едно семейство с малко детенце ,които ни помогнаха да се ориентираме в маршрута.
След като слязохме от Окото пътеката беше лесна и приятна,но за кратко.След това започва ходене предимно по камъни .Рибното езеро не е далече - на около 30 мин ,но има две стръмни изкачвания ,които с бебе в кенгуро не,че са трудни ,а просто човек трябва да бъде много внимателен  и да не бърза.
 
Облаците вече сериозно обхванаха планината.
 
 
Но ние не се отказваме ,защото вече сме много близко.Явката гледа ококорено и не изпуска нищо.Маха с ръчички на хората ,които срещаме и рита доволно с крачета .Добре е като те носят.
 
 
Последно изкачване и езерото е пред нас .Започва с едно заблатено място ,продължава в ръкав и накрая го зърваш цялото .Прекрасно е.Обхванато от планинските чукари.Казваш си ,че си заслужава ходенето и риска с мрачното време и посядваш на брега
 
                                                    

 
 

 
 
Рибното бъндеришко езеро е второто по големина от Бъндеришкия циркус.В него има много риба и затова се нарича и рибно езеро.Всъщност,за да се стигне до него трябва да се отклоните от маршрута за езерата от хижата .Отклонявате се надясно ,на около 500 м след това е самото езеро.
 
Да ,стигането дотук беше много лесно .Да кажа ,че чак неочаквано лесно.И затова времето реши да затрудни положението ни.Точно се скрихме до един голям камък от вятъра ,за да нахраним малкия планинар и заваля страхотен дъжд.Засуетихме се.Изял,недоизял храната си ,бързо го мупнахме отново в кенгурото ,завихме го с едно водонепропускливо яке и тръгнахме надолу.Не можахме да се насладим на гледката ,но и това е нещо.
 
Слизането беше ужасно .Типично за мен ,подценила обстоятелствата бях тръгнала с летни кецове ,който джвакаха в локвите студен дъжд.Половинката с бебе на гърдите също едва ,едва стъпваше от камък на камък.Притеснихме се ,че земята е хлъзгава.Студеният вятър брулеше ушите ни ,а дъжда стигаше чак до костите ни.Но Явор беше добре.Сгушен в прегръдките на тате ,завит с водонепропускливото яке той цели 40 мин спа и така и не разбра какво точно се случи на слизане.
 
Събуди се точно ,когато си вземахме горещият боб с кюфтета на хижата.
 
И започна да маха на всички в столовата.
 
Другият път ще се качим на по високо и обещавам снимки и от другите езера.Началото мисля,че беше добро.
 
Преди тръгване ударихме печатче - 27 мо подред.