понеделник, 27 юни 2011 г.

Видимско пръскало - по пътеката и след нея

Неделя е.В 6.30 сутринта пия чаша кафе.Но повярвайте ми ,заслужава си .Както са казали хората :"Рано пиле ,рано пее" и ние спазвайки тази стара народна мъдрост решихме да тръгнем за плануваната разходка рано ,за да имаме достатъчно време за всичко ,за да избегнем жегите , и разбира се ,за да има повече време за снимки.И така се оказахме в 7 часа сутринта по пустите улици на града , без трафик ,без свирещи клаксони ,без опашки по бензиностанциите.Пиенето на кафе продължи по време на пътуването ,разглеждайки за последно картата и маршрута както и последно преглеждане на екипировката.Пътят трая само час и половина ,просто защото гр.Априлци  е наистина близо до нас.Но дори и да се намирате в другият на край на Северна България ,дори да се намирате въобще на другият край на България или пък на света ,ако искате да посетите това вълшебно място ,просто тръгвате мааалко по-раничко.
Пътеката за Видимското пръскало започва от крайният квартал на гр.Априлци - Видима.Видима си е абсолютно село ,приобщено и набедено за квартал на Априлци ,явно покрай масовата глобализация ,която ни е обзела.И след като свърши квартала ,съветвам ви оставете колата си някъде около ВЕЦ-а и тръгнете пеша.Освен ако разбира се искате да правите нещата наполовина или пък ако си имате излишен автомобил за трошене.Пътят до Видимското пръскало ,както пише навсякъде из нет-а е 2 часа нормално ходене.Лошото е ,че докато не влезете в парк Централен Балкан нищо не е обозначено ,хубавото е ,че това е единственият път и няма как да се сбърка.А и през цялото време се върви по широка пътека ,която е успоредна на река Пръскалска.Минаваме по мостчета ,които ни прехвърлят от единия на другия бряг на реката ,течаща през букова гора.А тя ,реката е като луда .Скача от камък на камък ,почти заспива на моменти ,образувайки долчета пълни с пъстърва ,после пак полудява ,смее ти се със слънчевите лъчи ,които проблясват в нея и продължава

Ето и входа на парка.
От тук започват информационните табели ,местенцата за отдих и няколкото красиви дървени мостчета.Вижда се ,че всичко е направено скоро и добре поддържано ,което от своя страна те кара да се усмихваш , радвайки се на новосъздадените неща за родната ни природа.Хапнахме от домашно направените сандвичи под една беседка ,пийнахме водичка и още по-бодро запристъпвахме напред.Чакат ни толкова красоти

От тук широкият път преминава в по- тясна пътечка , която стремглаво започва да се вие нагоре и ето ,че започваме  истинското изкачване


След поредица от мостчета и около 40 мин достигаме до мястото ,където пътеката свършва и се открива гледка към Видимското пръскало
Да ,знам оттук изглежда малко .Знам ,че и мога да ви пусна снимка с голямо приближение ,но истината е ,че ние определено не останахме удоволетворени от това ,което виждаме и след кратка почивка решихме ,че продължаваме нагоре.Всъщност маршрута нагоре става още по-труден.Ако нямате опит не ви препоръчвам да се качвате и да се задоволите с гледката от края на пътеката.Защото оттук нататък предстоят много трудни 40 или може би 50 мин стръмно изкачване по пътека ,по която имах чувството ,че само диви кози бяха минавали преди нас.Но ,както казаха и едни момчета ,които срещнахме на върха :"Все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата". Така или иначе ,макар и трудно стигнахме достатъчно високо , в подножието на водопада ,където вече наистина имаме възможността да усетим величието на тази 80 метрова стихия ,която сякаш пада в краката ти.И лежейки на зелената поляна ,почти потръпвайки от студ съзерцаваме тази падаща пелена от вода .Съзерцаваме Северният Джендем ,в чиито поли се намира тази красота



Наслаждаваме се дълго.Отлагаме връщането с колкото се може повечко минутки.Да ,основната причина е красотата ,която съзерцаваме ,но и има и нещо друго : връщането беше мноооого страшно .Въпреки изкараният в младините ми курс по алпинизъм , с треперещи крака и помощта на случайни катерачи слязохме от скалата.И тук е мястото пак да предупредя - не тръгвайте ако не сте подготвени .Можете най - спокойно да се насладите на водопада от края на екопътеката ,ако ли пък адреналина и физическата подготовка са ви в повече качвайте се , заслужава си !
Връщането ни отне общо взето повечко време .Заради умората ли ,заради слизането ли или заради повечето почивки ,но се върнахме по бавно отколкото се качихме.
Може би ,защото се наслаждавахме на гледки като тези


Неделният релакс е към своят край .Почти се прибираме ,краката ми туптят ,ставите напомнят за спортното ми минало .Но екстаза от изживяното остава .Дори прави място за още и още .Защото ,когато си се докоснал до едно такова вълнуващо приключение веднага правиш планове за следващото.Дали ще имаме време да го осъществим ?Ами би трябвало ,поне би трябвало .........................

неделя, 12 юни 2011 г.

Очарованието на Виена

Нещо като увод:Докато разглеждахме Виена ми се наложи да прочета доста книжки относно историята на Австро-Унгария,наложи ми се да чета и после ,докато пишех пътеписа ,но през цялото това  време убедеността за това ,че Виена е история в мен узряваше и накрая се получи този пътепис ,пълен с исторически факти ,които се надявам да не са досадни и сухи ,а просто да ви пренесат във времето.Времето на великата Австро-Унгария .

Готови сме за Виена .И тръгваме от летище София с огромен ентусиазъм ,заредени с достатъчно информация и подобаващо количество очаквания,за които по-късно ще разкажа как точно се оправдаха.Тъй като скоро се сблъсках със самолетите  и въпреки неохотата ,с която ги ползвам ,трябва да призная ,че разстоянията са нищо с тях и пренасянето от един свят в друг става толкова бързо ,че даже понякога не успяваш да осмислиш случващото се.В този ред на мисли : час път и сме във Виена .
 Виена е столицата на Австрия и жителите й на брой са почти толкова ,колкото на София ,но площта й е два пъти по-голяма.Град с голяма история ,която започва още от 500 г пр.Христа , впоследствие става граничен  град на Римската империя ,преминава през Средновековието като седалище на династията Бабенберг и впоследстие на Хабсбургите.Виена е спасителката на Европа по време на Османското нашествие като на два пъти спира турците по пътя им към Старият континент и бива наречена “най-силната крепост в християнския свят”.Виена като столица на Австро - Унгарската империя посреща и Първата световна война ,след която става Австрийска република.По времето на нашествието на Хитлер ,пък е обединена с Германия.
Няма как да разказвам за Виена без да знаете нейната история ,защото всичко тук е история.Всичко тук разказва  и има специална символика.Ето например от Рингщрасе ще започнем нашата обиколка.Но Рингщрасе не е просто една обикновена централна улица или по скоро кръг ,тя също има своята история:тук е била крепостната стена на старият град и тук са съсредоточени повечето интересни места за посещения.Започваме от улица Грабен .
Тук е разположен паметника на Чумата
Този така красив паметник ,изграден от мрамор и злато е обещан от император Леополд и по-късно съграден в чест на отиващото си бедствие.Паметник ,напомнящ ни за бедите ,които винаги могат да ни споделят и надеждата ,която винаги трябва да таим в себе си до последният миг.


Само на една крачка от паметника на Стефанплац е огромната църква Св.Стефан .Ето ви един начин как да се почувствате мънички .Стоя пред това чудо на архитектурата и даже не мога да поема величието му със сетивата си ,а обектива ми се оказва твърде малък за него и кой ли обектив пък би бил достатъчен ?Обикаляме църквата с цел да намерим подходящо място за снимки ,но уви , прекалено е висока.Църквата е строена в продължение на цели  160 години.Внушителната готическа катедрала всява студенина и респект и чак ,когато слънцето премине през уникално подредените цветни витражи тук става приятно.

Излизайки от катедралата се натъкваме на бирен фестивал ,мимове позират ,а хората се забавляват край сергиите на Щефансплац.
От тук по Кертнерщрасе - другата  главна улица във Виена  ,се отправяме към Операта ,на която незнайно защо нямам снимки ,минаваме край Албертината  от която също нямам снимки ,но ето пък паметника до нея

Всъщност може би от захлас по сградите и красотите ,които срещаме просто забравям да снимам.Толкова е забавно да виждаш нови и нови неща,да им се възхищаваш ,да коментираш с любимия ,да си обясняваш .После се прибираш в хотелската стая  и четеш в интеренет за мястото ,където си или пък разгръщаш пътеводителя ,който все още мирише на прясно мастило и четеш ли ,четеш.Защото искаш да попиеш това място ,да знаеш всичко за него ,да опознаеш този така ведър ,усмихнат и подреден народ ,дори за миг може би ти се иска да се слееш  и да не бъдеш просто поредният турист тук.

Императорския дворец Хофбург е следващата ни спирка .Започнал като зимна резиденция на Хабсбургите ,днес той е богат на музеи ,концертни зали и същевременно е резиденция на президента на Австрия.

През годините тук са живяли много велики личности .Тук например е родена френската кралица Мария Антоанета.А ето от това място през 1938 година Хитлер е обявил присъединяването  на Австрия към Германия.
Днес в градините на Хофбург е пълно с туристи ,въоръжени с фотоапарати ,пълно е с млади хора ,които се радват на зеленината на парковете ,пълно е с ценители на изкуството ,които разглеждат музеите .Днес ,както и преди стотици години тук се чуват виенски валсове и дами в дълги бални рокли ,поведени от кавалерите си се носят във вихъра на танца .

Имаме още обаче ,докато завършим разходката ни по ринга.Предстои ни среща със сградата на Кметството на Виена .Поредната внушителна сграда тук.
Издигаща се със своето ледено величие ,няма как да не спреш пред нея ,да се качиш по стъпалата и да минеш под сводовете й .На площада пред Кметството ,както и когато бяхме там се организират много културни и светски прояви, а на покрива на сградата се издига един от трите символи на Виена – Железният рицар на Кметството.


 Минаваме край Парламента ,Университета ,покрай много паметници на хора на изкуството и владетели ,воини и много велики личности.Много от тях са били тук във Виена ,живяли са , творили са ,воювали са за нея и за Европа,много крале и кралици са танцували валс ,пиели са прословутите им вина и са се забавлявали отново и отново тук в сърцето на Европа.Сами разбирате ,че думите не стигат ,редовете също .Няма край невероятната архитектура ,нямат край местата ,които разказват история.Затова и пътеписа ми започна с история,защото тя е навсякъде тук .Но края още не е дошъл ,мили приятели.Сега ще ви представя една от десетте най-красиви градини в света : Двореца Шьонбрун.

Двореца Шьонбрун е била лятната императорска резиденция.Двореца е бил място за отдих на много известни личности.Тук Мария Тереза е родила и отгледала 16 - те си деца ,тук е била щаб квартирата на Наполеон ,тук е свирил Моцарт ,тук е живял крал Франц Йосиф ,тук е било любимото място за почивка на цялото потомство на Хабсбурготите.

Освен внушителната сграда на двореца ,която е строена от всички поколения живяли тук , на територията на имението се разполагат още Глориет - арка на върха на хълма ,от която се открива прекрасна гледка ,Фонтана на Нептун ,Лабиринт от всякакви екзотични храсти ,в средата на който има подиум от който може да се наблюдава целият лабиринт,Зоологическа градина ,която всъщност е първоначалото на двореца и градините.Всичко това е създадено с цел да се покаже силата и величието на императорската власт .Градините - идеално подредени и декорирани ,в строги и изящни редове са в унисон с могъществото на сградата.Всичко е огромно и необятно , от всякъде струи изящество и респект.

                                                                        Глориет


Излизаме от двореца Шьонбрун  ,тръгваме и от Виена ,защото за съжаление там бяхме само три дни.Може би трябваше да са повече ,може би трябва да се върнем отново там и да разгледаме нови места или да доразгледаме старите,защото така и не можахме да се качим на кулата на църквата св.Стефан,така и не можахме да се повозим на прословутото Виенско колело в Пратера,така и не можахме да се качим на телевизионната кула на Дунав,но може би следващият път или по следващият??