неделя, 23 януари 2011 г.

Разходка до Узана

И така.....
Събота е.Започваме я с чаша топло кафе ,топли палачинки и топли прегръдки.Навън снега е толкова малко,че започвам все по-често да поглеждам календара в чудене наистина ли наближава Коледа и в коя географска ширина се намираме .Гледайки така календара в търсене на зимни истории реших:отиваме на Узана .
Узана е географският център на България .Намира се в сърцето на Централен Балкан на 22 км от Габрово .До местността се достига по хубав и поддържан асфалтов път.Пътувайки до Габрово решихме да не спираме никъде ,макар и да подминахме големи изкушения за всеки фотолюбител.И така ,времето в Габрово изглеждаше точно по този начин
Пътят за Узана всъщност не можеш да пропуснеш или сбъркаш.Габровци явно ценят тази си природна даденост и са успяли да сложат порядъчно количество табели и упътвания как да стигнеш до там.От Габрово започва изкачването нагоре,което продължава цели 22 км ,преминава се през няколко села или по-скоро махали,преодолявайки денивелация от почти хиляда метра. Още след първите няколко завоя всичко край нас започна да побелява ии колкото повече се изкачвахме ,толкова повече се радвахме на натрупалия снежец.Малко преди върха количеството сняг беше обилно и даже в опита ми да снимам една сърничка /завършил неуспешно/ се оказах до колене в една снежна пряспа.И какво по- хубаво от това.Искахме сняг и си го намерихме в цялата му прелест.Бял ,пухкав,детствен ,чист сняг в огромни количества,съчетан с невероятните гледки на Балкана


Пристигнахме и на самата местност.Отвсякъде се чуваше глъч.Някои караха ски,други моторни шейни ,имаше и ентусиасти с АТВ-та ,а срещнахме и такива като нас - тръгнали просто на разходка в снежната белота.
От тук започва снежната приказка на Узана


Пътеката от заснежени борове води към хижа Узана.Скрита сред боровете хижата оцелява на капризите на времето още от 1910 г .Хижарката е прословута с гостоприемството си и веселия си нрав.


Продължаваме разходката ,въпреки че да ходиш пеш един час след двумесечно седене в офиса пред компютъра си е изпитание не само на мускулите ,а и на целият организъм.Кислорода нахлува в кръвта и достига до всяка клетка на тялото ти ,а белият дроб разгръща всяка своя алвеола ,за да поеме чистия и студен въздух.Организма ти преживява чудото на движението и поема целият заряд на планината ,за да оцелее просто до следващата ти разходка.

Не случайно старите хора са казали : "зиме без торбичка и лете без абичка не се ходи".Та следвайки съветите на препатилите изпихме по  един топъл чай ,изядохме по една вафла и продължихме да съзерцаваме гледките на Узана  под зимното слънце:)

Узана


Узана


Времето  менеше настроението си /типично за планината / като същинска недоволна млада дама,чиито капризи нямат край.Слънцето се показваше и скриваше ,мъглата се вдигаше и спускаше ,небето дори се раздели на две в опит да угоди на облаците и на слънцето ,а ние просто стояхме и му се наслаждавахме.Там , горе , където над нас беше просто небето .


Привечер, когато  планината остане тиха и пуста , когато глъча от пистите утихва и се виждат само светещите прозорчета на хижите  ,когато всички моторни шейни са прибрани в хамбара ,а наемодателите на ски точат техните кантове за утрешният ден ,в планината навън остават само те - нейните верни стражи


Тръгваме към Габрово.Налага се да се върнем обратно по дългият асфалтов път.Налага се да се върнем там,където снегът го няма ,но пак пушат комините .Налага се да се разделим с планината ,но да слезем при хората.Налага се да си тръгнем,но ще се върнем.




1 коментар:

  1. Много хубави снимки и описание. На хижата съм бил два пъти но беше отдавна. Съжалявам, че не сте снимали хижата за да видя дали е променена. Поздрави! (помня ви от Вашата снимка - Мъгливия Царевец).

    ОтговорИзтриване