неделя, 27 февруари 2011 г.

Габрово - Казанлък или разликата между Севера и Юга

                Казват ,когато най-малко очакваш се случват хубавите неща.При мен хубавите неща са пътешествията ,снимането ,капучиното зиме и фрапето лете и прегръдките на любимия по всяко време на годината ,разбира се .
Та вършейки си ежедневната работа в офиса ,всъщност ми се отвори  кратко пътуване и без много да му мисля грабнах фотоапарата,капучиното и любимия и заминахме .
Тръгваме от Поликраище ,а там мъгла и сняг.Гледам снега и си мисля сега сигурно в цяла България вали ,сигурно навсякъде има мъгли ,а как се снима в мъгли знаят само хората ,които наистина са снимали в мъгли.Гледаш го едно ,а на компютъра после друго .Прецених ,че дори и да няма снимки ще има емоции ,ще попътуваме ,ще се посмеем ,ще поговорим ,така че смело хвърлих фотоапарата на задната седалка.
Пътя до Габрово е спокоен ,чист , до болка познат ,а и както казах мъглив.Малка спирка в Габрово да заредим и влизаме в прохода Шипка.
Един съвет от мен - никога не качвайте Шипка с две зимни и две летни гуми.Трудно е,изнервящо е и единственото хубаво е,че се кара бавно ,оглеждаш се за интересни кадри ,а и ако  свалиш достатъчно скоростта на затвора по време на движение ,можеш и да постигнеш нещо интересно.
Шипченският проход е планински проход в Стара планина на надморска височина 1 185 метра.Проходът е една от най-важните пътни връзки между Северна и Южна България и е в много добро състояние поне от страната на габровци . Свързва южния град Казанлък и северния град Габрово .Влизайки в прохода и пълзейки нагоре се наслаждаваме на красиви гледки
                           

Зимата щяла да свършва казват синоптиците ,идва Март ,няма страшно ,казват възрастните хора ,а майка ми казва,че зимата си правела средноаритметични сметки.Т.е. ако зимата е мека ,тя ще е дълга ,ако е много студена ,ще е къса.Склонна съм да й вярвам ,защото майка ми ги разбира тези работи.
           Завой след завой ,завой след завой стигаме върха и не ме питайте защо нямам снимки от Паметника на Свободата .Пак ,заради пустите му две летни гуми :)
Но пък имам снимки на мъгливи и зимни гледки


Когато стигнете върха,спрете и там някъде между павилиончетата за биволско екологично чисто кисело мляко и сладкото от диви ягоди ще видите първата разлика между Севера и Юга.Там ,горе на върха ,всъщност заставаш между два противоположни свята  ,на студеното и топлото ,на мъглата и слънцето ,на снега и дъжда .
Тръгваме към Казанлък .Двете летни гуми вече не ме карат да стискам дръжката на предната дясна врата ,ръката ми шари из джабката ,за да намеря забравените от лятото очила ,а по радио Христо Ботев слушам колко е полезно да биеш жена си редовно .Всичко това ме кара да се усмихвам.Вземам апарата и веднага променям настройките му,защото вече сме от другата страна и слънце грее,сняг не вали ,но птички така и не чух да пеят ,така че картината май не е пълна :)
Тринадесет километра  има до град Шипка ,всъщност не са много по сухият асфалт .Почти пристигаме ,когато блесват кубетата.В сивата ,още нераззеленена гора сияят позлатените куполи на храм-паметника „Рождество Христово“
                       Няма обяснение за трепетното вълнение ,което те обзема заставайки в подножието на този величествен храм .Заслушан в песента на 17-те му камбани до една изработени в Русия и запленен от архитектурата му ,забравяш ,че си дошъл да снимаш.Най-голямата камбана тежи 11643 кг ,а седемнадесетте заедно почти 20 тона.Храма е издигнат ,за да бъде почетена паметта на героите от Шипченската епопея .

Храма  има пет  купола,които са позлатени  .Четири  странични, високи 33 метра, и един – централен, с височина 42 метра


Обиколихме парка ,пълен с брезички ,както се изрази съпруга ми :"Типично по руски" и отпътувахме към язовир Копринка.

Язовир Копринка всъщност се намира много близо .Може би някакви си 10-15 км ,при това само в права посока.Учудващо за вододайна зона е построен на много лесно и достъпно място.С кола можеш да стигнеш спокойно на няколко метра от  язовирната стена.
Язовир Копринка е чудото на социализма.Ако някой незнае това всъщност е язовир Г.Димитров.Построен е 1946-1948 година от тогавашните бригадири .На дъното на язовир Копринка се намира древно тракйиското  селище Севтополис от 320 г.пр.Хр., днес жертвано в името на водоснабдяването на Казанлък ,Стара Загора и много други малки и големи градчета в региона.

Язовир Копринка е рай за рибарите.Всички кръчми около язовира разнасяха миризма на риба ,пържени картофи ,а може би и на печено свинско :)


                 Тръгваме си от язовир Копринка .На Юг сме ; слънце пече ,сняг няма ,но е Февруари и такъв силен вятър духааа,че не мога да фокусирам дърветата зад лодката,но получи се май :)

Решаваме да се приберем през Хаинбоаз - широкия ,трилентов ,удобен Хаинбоаз ,пак строен от бригадири и пак по същото време ,когато за затрупали древното тракийско селище под водите на река Тунджа.Но както е казал П.Пенев  :

Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите -
какъв живот живяхме ний!

Велико Търново ни очаква мъгливо ,студено и зимно .Пак чаровно ,пак любимо ,но зимно


И докато на юг рибарите събират своя улов на язовир Копринка,а японските туристи се припичат на слънце на пейките ,сред руските брезички пред храма „Рождество Христово“ и затварят очи лсушайки седемнадесетте му камбани ,при нас на север ,синчеца едва ,едва подава синьо лилавия си цвят изпод снежното одеало на зимата

4 коментара:

  1. страхотни снимки както винаги

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно ... обожавам този храм, и на Копринка ходим често и ми беше много приятно да ги видя и през твоите очи :)

    ОтговорИзтриване
  3. Хубави снимки и описание. Много пъти съм минавал по този маршрут и сега благодарение на Вас си го припомних. Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ви Гери,Роси,Хари!Радвам се,че ви е харесало нашето малко преживяваване:)

    ОтговорИзтриване