понеделник, 27 юни 2011 г.

Видимско пръскало - по пътеката и след нея

Неделя е.В 6.30 сутринта пия чаша кафе.Но повярвайте ми ,заслужава си .Както са казали хората :"Рано пиле ,рано пее" и ние спазвайки тази стара народна мъдрост решихме да тръгнем за плануваната разходка рано ,за да имаме достатъчно време за всичко ,за да избегнем жегите , и разбира се ,за да има повече време за снимки.И така се оказахме в 7 часа сутринта по пустите улици на града , без трафик ,без свирещи клаксони ,без опашки по бензиностанциите.Пиенето на кафе продължи по време на пътуването ,разглеждайки за последно картата и маршрута както и последно преглеждане на екипировката.Пътят трая само час и половина ,просто защото гр.Априлци  е наистина близо до нас.Но дори и да се намирате в другият на край на Северна България ,дори да се намирате въобще на другият край на България или пък на света ,ако искате да посетите това вълшебно място ,просто тръгвате мааалко по-раничко.
Пътеката за Видимското пръскало започва от крайният квартал на гр.Априлци - Видима.Видима си е абсолютно село ,приобщено и набедено за квартал на Априлци ,явно покрай масовата глобализация ,която ни е обзела.И след като свърши квартала ,съветвам ви оставете колата си някъде около ВЕЦ-а и тръгнете пеша.Освен ако разбира се искате да правите нещата наполовина или пък ако си имате излишен автомобил за трошене.Пътят до Видимското пръскало ,както пише навсякъде из нет-а е 2 часа нормално ходене.Лошото е ,че докато не влезете в парк Централен Балкан нищо не е обозначено ,хубавото е ,че това е единственият път и няма как да се сбърка.А и през цялото време се върви по широка пътека ,която е успоредна на река Пръскалска.Минаваме по мостчета ,които ни прехвърлят от единия на другия бряг на реката ,течаща през букова гора.А тя ,реката е като луда .Скача от камък на камък ,почти заспива на моменти ,образувайки долчета пълни с пъстърва ,после пак полудява ,смее ти се със слънчевите лъчи ,които проблясват в нея и продължава

Ето и входа на парка.
От тук започват информационните табели ,местенцата за отдих и няколкото красиви дървени мостчета.Вижда се ,че всичко е направено скоро и добре поддържано ,което от своя страна те кара да се усмихваш , радвайки се на новосъздадените неща за родната ни природа.Хапнахме от домашно направените сандвичи под една беседка ,пийнахме водичка и още по-бодро запристъпвахме напред.Чакат ни толкова красоти

От тук широкият път преминава в по- тясна пътечка , която стремглаво започва да се вие нагоре и ето ,че започваме  истинското изкачване


След поредица от мостчета и около 40 мин достигаме до мястото ,където пътеката свършва и се открива гледка към Видимското пръскало
Да ,знам оттук изглежда малко .Знам ,че и мога да ви пусна снимка с голямо приближение ,но истината е ,че ние определено не останахме удоволетворени от това ,което виждаме и след кратка почивка решихме ,че продължаваме нагоре.Всъщност маршрута нагоре става още по-труден.Ако нямате опит не ви препоръчвам да се качвате и да се задоволите с гледката от края на пътеката.Защото оттук нататък предстоят много трудни 40 или може би 50 мин стръмно изкачване по пътека ,по която имах чувството ,че само диви кози бяха минавали преди нас.Но ,както казаха и едни момчета ,които срещнахме на върха :"Все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата". Така или иначе ,макар и трудно стигнахме достатъчно високо , в подножието на водопада ,където вече наистина имаме възможността да усетим величието на тази 80 метрова стихия ,която сякаш пада в краката ти.И лежейки на зелената поляна ,почти потръпвайки от студ съзерцаваме тази падаща пелена от вода .Съзерцаваме Северният Джендем ,в чиито поли се намира тази красота



Наслаждаваме се дълго.Отлагаме връщането с колкото се може повечко минутки.Да ,основната причина е красотата ,която съзерцаваме ,но и има и нещо друго : връщането беше мноооого страшно .Въпреки изкараният в младините ми курс по алпинизъм , с треперещи крака и помощта на случайни катерачи слязохме от скалата.И тук е мястото пак да предупредя - не тръгвайте ако не сте подготвени .Можете най - спокойно да се насладите на водопада от края на екопътеката ,ако ли пък адреналина и физическата подготовка са ви в повече качвайте се , заслужава си !
Връщането ни отне общо взето повечко време .Заради умората ли ,заради слизането ли или заради повечето почивки ,но се върнахме по бавно отколкото се качихме.
Може би ,защото се наслаждавахме на гледки като тези


Неделният релакс е към своят край .Почти се прибираме ,краката ми туптят ,ставите напомнят за спортното ми минало .Но екстаза от изживяното остава .Дори прави място за още и още .Защото ,когато си се докоснал до едно такова вълнуващо приключение веднага правиш планове за следващото.Дали ще имаме време да го осъществим ?Ами би трябвало ,поне би трябвало .........................

6 коментара:

  1. Човек и да не обича планината след този разказ в снимки, няма как да не тръгне :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотна разходка! Като човек, който преди живееше в подножието на планината и често съм се наслаждавал на гледката, то разбирам какво си видяла.
    Поздрави от морска Варна
    Доди :)

    ОтговорИзтриване
  3. Наистина е страхотно! Ние бяхме съвсем скоро там, но само до края на пътеката, тъй като не успяхме да намерим продължение :( Би ли споделила на къде поехте, след като видяхте за пръскалото от края на пътеката. Благодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
  4. Много хубаво беше вчера бяхме там.Аз съм по-впечатлена от реката и гората самия водопад го видяхме от края на пътеката (не открихме път нагоре, а нямаме опит в катеренето) изкачването ни отне 3ч. слизането час и половина ,но все пак си заслужаваше чистия въздух и кристалната вода,спокойствието ....напълно откъснати от ежедневието и градския шум.

    ОтговорИзтриване
  5. Чудесен разказ - жива картина. Развълнува ме.

    ОтговорИзтриване
  6. Преди няколко дни ходихме до пръскалото но само до края на пътека.Беше страхотно. Там има някаква магия. Влюбена съм в това място

    ОтговорИзтриване