Екзотиката на Гърция - малки обиколки край голямото Егейско море

Това съвсем не ми е първото пътуване в Гърция ,но пък ще ми е първото писане за нея.Имам един случаен принцип в избора на дестинация и той е с пръст на картата.Та ,когато решихме ,че ще е Гърция ,че ще е море и че ще е Халкидики ,с пръстче на картата си избрах най-затънтеното място на средният ръкав на полуострова.Целта е екзотика и приключения.И си ги създадохме.
Тръгваме в не съвсем ранни зори и с не съвсем бързи темпове.Защо ли?Ами защото и самото пътуване си е наслада ,а не само достигане до целта.И тъй като тръгваме за Гърция ,за да напълним кошничката си с порядъчно чувство патриотизъм минахме през Рилски манастир и Стобски пирамиди .

Няма да разказвам за тези места ,тъй като всеки българин трябва да ги е видял поне веднъж в живота си.Ако ли не ,то веднага начертавайте маршрута и тръгвайте ,заслужава си !


Ще ви разкажа за Гърция :

    Още в Сандански те лъхва горещината ,колите препускат пред теб с лодки на багажниците си ,а следващото нещо ,което виждаш са редиците маслинови дървета край пътя.Редици по стотици .И макове , стотици ,хиляди макове профучават край нас ,връщат ме за миг в детството ,когато правех куклички от тях ,ветреех червените им роклички и ги къпех на селската чешма.Миг наслада ,нали това е пътуването ; постоянното бърборене с любимия ,кафето в картонена чашка ,сандвичите ,мокрите кърпички ,антибактериалният гел ,всичко това мирише на пътуване.

Халкидическия полуостров се разделя на три разклонения : Касандра ,Ситония и Атон .Ние тръгваме по средният ръкав ,за да стигнем чак до края му .Минаваме през планини и букови гори ,изведнъж пътя  почти слиза  край морето ,а после отново те връща на високото  при огромните пасбища и маслинените  градини .Патриотичното пак заговаря в мен и се сещам за разказите от миналото как прадедите ни са пасяли добитъка си в Беломорска Тракия .Ееееех , а тука е била България!

Гърция е екзотика.Далеч съм от мисълта ,че на всеки българин ще се понрави кристално чистото и прозрачно море ,рибите плуващи в него ,пустите заливи ,самотните плажове.За миг си помислихме ,че сме единствените тук ,чак когато вечерта ,огладнели от приключения ,тръгнахме край таверните по крайбрежната улица ,усетихме шумотевицата.Но тя е някак си различна .Шумотевица от непрестанният брътвеж на всякакви езици ,смях и тиха гръцка музика .Даже държа да отбележа ,не навсякъде гръцка .

И още нещо : залезите тук са прекрасни !Слънцето се потапя в морето с изпепеляващите си лъчи ,догаря в оранжево лилави нюанси и сякаш изгася себе си в морската шир.Триумф на цветовете и сетивата .Трансформацията на едно отиващо си слънце и гледайки го ,чак не вярваш ,че утре ще се завърне отново ,ще гали водата и лъчите му ,сутрин тъй нежни ще играят в очилата ти .

А утрото идва свежо ,прохладно  и синьо .Мда,невероятно ,лазурно синьо е навсякъде .Дори хотела ни беше в типичния стил синьо и бяло.Но ,заредихме се със спокойствие , слънце и приятна закуска и тръгнахме отново по гръцките пътища.Днес сме в Солун .

Солун  е един много пъстър ,усмихнат и слънчев град.Заради морето ли ,заради така важното пристанище ли ,незнам но града има особено излъчване или по-скоро ти дава заряд от енергия ,въпреки горещото време и високата влажност там.Няма да ви пиша неща за Солун ,които ги има и в Уикипедия ,ще ви разкажа това,което видяхме ние :

Бялата Кула

Бялата кула е наистина символа на града .В момента е музей на византийската история  , в който забележете абсолютно всички текстове и видеа са на гръцки .Никакъв английски ,немски и френски .Някакъв странен национализъм ,хем искат да ни разкажат историята си ,хем искат да е на гръцки .Но така или иначе покрай българската история ,разбира се ние знаем и голяма част от гръцката /византийската /  и с достатъчно нагледен материал си обяснихме доста от събитията ,имащи голямо значение в миналото за Солун.

Може би не трябва да се впускам в патриотични словоизлияния ,но едно ще ви кажа тук всякакво българско присъствие е старателно заличено  .Нищо ,че по времето ,когато кулата е била затвор тук са лежали много бъгарски революционери  и нищо ,  че тук е изтезаван от турците  Петко войвода.Та това го пише само в българските учебници по история ,не и в гръцките.

Ето и поглед от Бялата кула

По крайбрежната улица

                                             Църквата Свети Димитър

Това е огромна петкорабна базилика и първата църква ,в която успях да направя снимки .Обикновено в България не пзоволяват да се снима ,но тук нямаше никакъв проблем .
Построена в типичен византийски стил ,както са и всички храмове в Гърция ,тя е изградена в чест на св.Димитър.От старата църква е останало много малко.Част от някои колони ,които са умело вмъкнати в новопостроената църква.Така миналото и настоящето са заедно  и съхранени за бъдещето.

Има още много забележителности в Солун : площад Аристотел ,арката на Галерий ,църквата св.София ,ротондата св.Георги и други .Едно прави впечатление : тук има много църкви и всички грижливо поддържани .Хора ,забързани в ежедневието си минават край тях и се кръстят .

Но ,ако отидете в Солун не пропускайте улицата с бутиците ,страхотните сладкарници  с типичните гръцки сладки ,пийте по едно фрапе и тогава тръгвайте .

Да се върнем към полуостров Халкидики или по-точно на средният ръкав Ситония ,където бяхме отседнали .

Един малък рай на Егейско море ,отрупан с тихи и сгушени в планината  селца ,безброй малки параклисчета ,пусти и девствени плажове ,кристални води в морето и невероятни гледки .

Тъй като не съм любител на самоцелното събиране на тен ,обръщането на 10 мин и мазането с кремове по цял ден третият ден се впуснахме в обиколка на целият ръкав .Обиколихме почти всички плажчета ,погледахме Атон от далече ,тъй като не ми се рискуваше да ходя на разходка с лодка до там,потопихме се в морето няколко пъти ,като през цялото време срещнахме толкова много българи ,та за момент се замислих гърците ли са ни на гости или ние на тях.

В далечината е Атон

Панорамно

Е ,природата си е типично гръцка.Високата влажност за мен е направо убийствена ,но се компесира с екзотиката  -  няма начин да сбъркаш нашето Чермонорие с гръцкото Егейско крайбрежие ,абсолютно различно е.

Обратният път е тъй лесен и познат ,въпреки ,че за да е още по-пълно разнообразието се върнахме през КПП Златоград.И когато телефона  ми  намери обхвата на българския мобилен оператор , когато слънцето вече не беше тъй жарко или поне планината компенсираше със своята хладина ,когато българската реч вече беше единствената ,която чувахме ние бяхме у дома.И първото нещо ,което направихме бе да посетим първото взаимопомощно българско училище в Златоград

В България сме - никой не спазва ограниченията на скоростта ,бесни джипове изпреварват рисковано , истерични клаксони свирят при първото ти забавяне ,а продавачката на бензиностанцията е намръщена - какво да правиш стандарт.